Настрадин Ходжа

 

Настрадин Ходжа е турски хуморист, роден през 1208 г. и починал през 1284 г. Родното му село е Хорту, окръг Сиврихисар, област Ескишехир в Турция. Живял е в Акшехир, а по-късно и в Кония – по онова време столица на селджукския Румелийски султанат. Писал е разкази, подобни на Езоповите басни. Творчеството му е основно с шеговит характер, често иронизира себе си в разказите и в продължение на векове е развеселявал хора от различни националности. Разказите на Настрадин Ходжа се срещат в албанския, арабския, арменския, азерския, бенгалския, хинди, урду, босненския, българския, гръцкия, италианския, пущунския, персийския, румънския, сръбския и разбира се турския традиционен фолклор.

През османския период Настрадин Ходжа е особено популярен в българските и гръцките земи, както и в Китай. В българското народно творчество съществува и Хитър Петър, местен аналог на литературния герой Настрадин Ходжа. Двамата често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории разсмиващи хората и до днес.

1996-1997 г. е обявена от ЮНЕСКО за международна година на Настрадин Ходжа. (източник: уикипедия)

Кратките истории притчи за Настрадин Ходжа принадлежат към особена школа на суфизма. Макар и да се смята, че в суфизма има толкова школи, колкото и суфи, остроумните притчи, близки по жанр до анекдота, са уникално явление.

Наричайки го „Ходжа“, народът подчертава преди всичко неговата образованост, почтеност, а също, че бил мъдър наставник и учител.

Настрадин, който представлява сам по себе си истински суфи, често използва особена дервишка техника, състояща се в това, че той играе ролята на местен, непосветен човек (суфите наричат това път на упрека), за да може човек да се отрази в ситуацията като в огледало и да получи нужния урок.

Настрадин Ходжа отхвърля всяко автоматично възприятие, започвайки от убеждението в стабилността на причинно-следствените връзки и завършвайки с възприемането на собственото аз и по този начин подтиква всеки да изучава ситуацията от нула, отричайки целия досегашен опит. Подготовката на ума може да се смята за завършена едва тогава, когато човек разбере, че има неща, които той трябва да научи да прави самостоятелно, без да очаква, че другите ще ги правят вместо него. Чрез всички истории притчи за Настрадин се предава мисълта, че за всичко трябва да се плаща. Да се плати означава да се жертва нещо: покой, пари или обичайния начин да се правят нещата.

Сред народите на Изтока съществува интересна традиция. Този, който произнася името на Настрадин, трябва да разкаже седем истории, а в отговор всеки слушател също трябва да разкаже седем истории. Смята се, че седем настрадиновски истории, изложени в определена последователност, са способни да доведат човек до прозрение и до мигновено постигане на истината.

(източник: http://hikma.blog.bg/drugi/2010/04/30/chudniiat-nastradin-hodja.537028)

 

Първи седем анекдота

1.Настрадин Ходжа свири на кеманѐ

Има една малка приказка за Настрадин Ходжа, който, като живял известно време между източните народи, които минават за философи, научил много нещо за хората. Главно научил, че хората не обичат да плащат. Често той посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче, всички го пъдели. Като не му помагали доброволно, решил насила да си вземе това, което му се пада. Той си казал: Ще ви дам да разберете, кой съм аз.“  Купил си една хубава, голяма пила. Една вечер, когато всички хора спели, той се спрял пред вратата на един голям богаташ, спрял се пред кофара (катинара) на вратата му и започнал усилено да пили. Минава един познат и го запитал: “Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?” ­ “Свиря на кеманѐ [от пер.-тур. – старинен турски народен струнен инструмент.] „Ами защо не се чува гласа на кемането?” ­ „Утре ще се чуе.” Прав е Ходжата. Като обере къщата, всички ще заговорят за него, ще се чуе гласът на неговата постъпка.Тъй щото, когато Настрадин Ходжа дойде със своята пила да свири на вашия ключ като с кеманѐ, вие трябва да бъдете там и при това, трябва да бъдете толкова благородни, да турите нещо в джоба на Настрадин Ходжа, за да не излезе гласът на онова, на което той е свирил.  

2.Настрадин Ходжа врачува

В някое отношение хората приличат на турския философ Настрадин Ходжа. Българите все разправят онази приказка, в която той се занимавал само с врачуване. Един ден жена му казала: „Докога ще се занимаваш с врачуване? Я иди до гората да донесеш малко дърва, да сварим боба.“ Той взел триона, качил се на едно дърво и започнал да търка. Търкал дървото и си казвал: „Това значи да имаш жена.“ По едно време минал един човек и му казал: „Настрадин Ходжа, какво правиш горе на дървото? Знаеш ли, че ще паднеш?“ – „Това и аз зная.“ Настрадин Ходжа си мислил, че той му казал някаква притча. Като отрязал клона, той паднал от дървото. Като се намерил на земята заедно с клона, той си казал: „Чудно нещо, отде знае този човек, че и аз, и клонът заедно ще паднем?“ След това той настигнал човека, който му предсказал, че ще падне, и му казал: „Слушай, в твоето лице видях човек, който може да предскаже, че ще падна от дървото. Като знаеш толкова, ти ще знаеш и кога ще умра. Я ми кажи кога ще умра?“ – „След 3 деня.“

Връща се Настрадин Ходжа у дома си, носи клона в едната си ръка и си мисли: „Това значи, да слушаш женски ум. Послушах жена си да отида в гората да насека дърва, но ето, отрязах един клон, паднах от дървото, а отгоре на това трябва да се готвя за смърт.“ Отдалеч още той извикал: „Жена, извикай децата, искам да се простя с вас, защото след три дни ще замина за онзи свят. Досега цял живот се занимавах с врачуване, не съм помислил за Господа. Как ще се явя при Него така неподготвен? Сега ще трябва да отида някъде да прекарам в уединение тези 3 деня, да размишлявам за Господа.“ Жената веднага дошла при него, целунала го, прегърнала го и заплакала. Децата също го целунали.

Взел торбичката си в ръка, простил се с жена си и с децата си и излязъл вън от града, в подножието на близката планина. Там, на една полянка, под една круша, той си изкопал гроб и легнал в него. Започнал да размишлява за онзи свят, за Господа, но в това време една узряла круша паднала от дървото. Той взел крушата, изял я и пак легнал на гърба си и продължил да размишлява за онзи свят. След малко пак паднала една круша. Той взел и нея, изял я и продължавал размишленията си. Мислил за Господа, за всичко онова, което е създал. От време на време от дървото падали круши, с които той разхлаждал устата си и си мислел: Ако това е смъртта, не е страшна. Лежиш под крушата и ядеш круши. Така изминали два дни.

На третия ден той чул някакъв голям шум, чул, че нещо се приближава към него. Врявата се увеличавала. Той си помислил, че от онзи свят идат вече да го вземат и решил да се подигне да види какво става около него, коя е причината за този шум. Видял няколко камилари с камили, които били натоварени с празни стомни и празни грънци, които карали за продан. Като видели, че човек подал главата си от земята, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бягането си те изпочупили много грънци. Недоволни от това, камиларите хванали Настрадин Ходжа и го набили добре.

Той се изправил и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Не ме искат там. Трябва да се върна дома си.“ Но понеже се срамувал, не знаел какво да каже на жена си, намислил да ѝ каже, че се върнал от онзи свят, понеже не го искали още. Като видял жена си, той казал: „Жена, върнах се вече от онзи свят.“ – „Какво има там?“ – „Докато крушите падаха от дървото и се разхлаждах с тях, добре беше. Ако така се умира, нищо лошо няма в смъртта. Но когато дойдоха камиларите и ме набиха, положението се влоши. Не струва с бой да отидеш на онзи свят.“  

3.Настрадин Ходжа си изкълчва крака

Един ден Настрадин Ходжа видял, че къщата му протекла отгоре и трябвало да вика зидар да я покрива. Като разглеждал къщата си, той решил, че може сам да си я покрие. Той си казал: Каквото може да направи зидарят, това мога да направя и аз. Той се качил на покрива и започнал да го поправя. По невнимание, той се подхлъзнал, паднал на земята и изкълчил крака си. Като го видели, че куца, всички го питали: Защо куцаш, Ходжа? Той разправял подробно на всички, как покривал къщата си, как паднал и т.н. На своите обяснения, той слушал все едни и същи въпроси: Как стана тази работа? Защо не беше внимателен? Защо не потърси някой майстор? Като му дотегнало да отговаря на всички и да слуша едни и същи съвети, най-после той казал: Чудно нещо, как не се намери един човек да е падал от покрив и да знае, как се пада.  

4.Пещта на Настрадин Ходжа

При сегашното развитие на човека, умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето. Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”– Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора.  

5.Настрадин Ходжа и 99-те жълтици

В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казвал: Ако намеря 99 златни монети, няма да ги взема, понеже не са сто. — Възможно ли е това? — Да, така ще постъпя — казал Ходжата. Един ден решили да го изпитат. Сложили 99 жълтици под един камък. Той ги намерил, преброил ги и си казал: 99 са, не са сто. Който е сложил 99 жълтици, ще сложи още една. И ги сложил в джоба си. И вие, като Настрадин Ходжа, казвате: Ако ми даде Бог богатство, ще работя за Него. Дава ти се богатство, което скриваш в джоба си, и пак казваш: Тук са 99 жълтици, като получа и последната, тогава ще работя за Бога. Нито един човек не е изпълнил Божията воля напълно.

6.Учениците на Настрадин Ходжа и учениците на Христос

Следователно, като се срещнем в новия живот и ме запитате нещо за любовта, ще кажа: който има торба, той има любов; който няма торба и любов няма в себе си. Днес може да се вярва само на този човек, който има торба. Като видя някой човек, отдалеч още гледам, носи ли торба на гърба си, или не. След това гледам, пълна ли е торбата му, или празна. Ако торбата му е пълна, той е човек на любовта. И тогава казвам: този е човекът, който вярва в Единния Бог. Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин Ходжа. Искате ли да станете истински Христови ученици, трябва да се освободите от всичко старо, което ви спъва. Вземете вашите стари теории, вашите стари разбирания и ги хвърлете в някое от езерата.

7.Настрадин Ходжа и трапа

Обикновено младият много обещава. Като остарее, той казва: Да беше на млади години, всичко можех да направя, но сега не е така. Той прилича на Настрадин Ходжа, който казвал: „Когато бях в Багдат, прескачах големи трапове, 20 м широки и 20 м дълбоки.“ Казали му: „Прескочи такъв трап и тук.“ – „Не мога, тук въздухът не ми помага.“ На стари години той се опитал да прескочи един трап и паднал в него. Той си казал: „На младини не беше така.“ Но като се огледал наоколо и видял, че няма никой, той казал: „Каквото беше на младини, такова е и на стари години.“

Втори седем анекдота

1.Конски фъшкии за кадията

Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за да ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения. Отива Настрадин Ходжа при кадията ­ има едно дело. И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам. Ама хубаво масло!” Казва съдията: “Добре.” Тегли едно решение. В турско мировият съдия решава делата. Та, Настрадин Ходжа бил свидетел. Той турил конски фъшкии в гърнето и отгоре ­ четири пръста масло. Праща го на кадията. Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: “Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?” Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия [остар. съдебно дело, процес.].” Щом ти пращат на тебе едно гърне с фъшкии, ти си изял лайната отнапред.  

2.Магарето на Настрадин Ходжа

С това възпитание хората приличат на Настрадин Ходжа. Той имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва. Дотегнало му постоянно да отива в гората и да се връща в селото, та си рекъл: Не може ли през два-три дни да слизам в селото? Ще храня магарето си на два-три дни един път. През това време няма да слизам в селото. Както казал, така направил. Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин Ходжа започнал да го храни още по-рядко. Обаче магарето му се изтощило толкова много, че престанало да яде и умряло. Тогава той си казал: „Чудно нещо, тъкмо отвикнах магарето си да яде и то умря.“  Като останал без магаре, той се принудил да носи дървата на гърба си.

3.Настрадин Ходжа и 10-те магарета

Една маймуна като се види в огледалото, тя ще иска да хване зад огледалото другата маймуна. И като види, че не може да хване, чуди се, как оная се е скрила, та не може да я хване. Като рече да я хване, онази се измества и тя вижда, че оная я няма зад огледалото. И тя се намира в положението на Настрадин ходжа. Той вижда 10 магарета и се качва на едно магаре и ги чете – 9. Слезе от магарето и ги чете – 10. Качва се, пак ги чете – 9. И казва: „Къде отиде едното магаре?” А пък трябва да се качи на магарето. Той се чуди, къде се изгубва това магаре, когато се качи. Вие всякога не вземате предвид онова магаре, на което яздите.

Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си тези 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудил какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл!

4.Волът на Настрадин Ходжа

Настрадин Ходжа отишъл на едно надбягване с коне, качен на стария си вол. Хората му казали: „Ходжа, защо си възседнал този стар вол?“ Ходжата не отговорил, че направил това по нямане на кон, но казал: „Не гледайте какво представя днес моят вол. Трябваше да го видите преди няколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче.“ Според мене, не е важно какъв е бил волът в миналото; важно е, какво днес представя. Миналото е отживяло времето си.

5.Дрехите не правят човека

Човек, като няма пари, той се обръща с главата надолу. Като има пари, той е изправен, весел, мисли добре. Щом изгуби парите си, той няма никакво достойнство. Тогава, ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк [кюрк (тур.) ­ остар. дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба.], и всички, които минавали край него, все се обаждали и казвали: „Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял си.” Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си. Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една-две години, ти го забравиш.  

6.Егоизмът на Настрадин Ходжа

Запитали един ден Настрадин Ходжа какъв е смисълът на живота. Той отговорил: „Докато жена ми е жива, аз разбирам половината свят. Докато аз съм жив, разбирам целия свят. Ако жена ми умре, аз изгубвам половината свят. Ако аз умра, тогава изгубвам целия свят.“

Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: „Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там?“ Казали му: „Само за тебе.“ Той казал тогава: „Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук.“ Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. Всички хора мислят така. Оттам е започнала работата. Това е старата мисъл. Новата мисъл е човеколюбието, да се жертваш за другите, както Христос направи. И ако ти не се жертваш, ако в тебе няма желание да се жертваш, никой не те заставя отвън.  

7.Хитър Петър и Настрадин Ходжа

Да кажем, двама музиканти се събират да свирят. Допуснете, че единият е сопран. Изобщо жените имат тази привилегия, те имат сопран. Пък мъжете имат бас. То е привилегия на мъжете. Мъжете също са тенор, а жените ­ алт. Една жена, която пее бас, тя вече не е жена. Мъж, който пее сопран, не е мъж. Сега, вие какво разбирате на български под думата “мъж”? Българинът под думата “мъж” разбира да бъде силен, навсякъде, където минава, изправя се ­ мъжага. Значи да може да се бие, да плаши хората. То е българското разбиране. Човек е едно същество, което има ум, хитрина. Слаб е човекът, но с хитрината си може някое друго по-силно същество да обвърже и да му каже: “Ти имаш сила, пък ум нямаш. Моята сила е по-малка, аз не си иждивявам силата.” Българинът представил тази идея в един образ. Турците имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър. Не зная откъде са го намерили. Сега няма да ви разправям историята му. Тя е дълга и широка. Българите са създали Хитър Петър.    

Веднъж Хитър Петър и Настрадин Ходжа пътували. Наклали огън, а един змей се разхождал там и останал при тях. Убили една сърна. Отишли за вода. Настрадин Ходжа напълнил меха, но не можел да го вдигне. Хитър Петър не искал да каже, че не може да вдигне меха – ще му падне авторитетът. Той казал: „Един кожен мех вода не ми стига, искам да докарам цялата чешма.“ Взел мотика да прекара водата и през това време змеят вдигнал меха и го занесъл. Всичко се свършило благополучно. Змеят е силен, а пък Хитър Петър е умен. Между силните хора и умните хора има съответствие. Силният може да служи на умния само тогава, когато умният разбере, че не е най-силният и постъпва съобразно това.