15 август, неделя
В 5,25 ч. сутринта всички бяхме на местата си, както сме наредени в началото. След като по покана всички в тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният:
Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и ще стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви.
Тук се разясни от г-н Дънов начина на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането – начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране.
Започнахме двама по двама да влизаме по десет минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз, като отворих Библията, падна ми се от Захария 10:12. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от него молитва сам той се изрази:
Тази молитва е молитва на духовете, които участват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове.
Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното:
Вчера, 14 август, събота, господарстваше портокалената краска – цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска – цифрите 1 и 5, значи днес сме ние. Утре, 16-того, понеделник, ще господарува жълтата краска – цифрите 1 и 6, значи – духовете. А вдругиден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска – цифрите 1 и 7, значи – синовете Божии.
В 8,30 ч. сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата – Пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.
Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли:
Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението.
Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината, Мъдростта.
Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно тази Пръчка-емблема показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап.
Показа се и другата емблема на Веригата – Ножът, след което г-н Дънов каза:
Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила – този нож показва Силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат Отгоре, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема, представляваща меча Божий, и затова го виждаме в кръстообразна форма.
От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза:
Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си.
След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 ч. тази вечер трябва да се явим всички, „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха местата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа следните по-важни мисли:
Здравето отговаря на тялото, щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на Духа.
В първата емблема – закона – виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е и повдигане, сила. То не е делимо – трите само Бог може да го победи. Пет – то сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък, към 5 като се прибави 2127, образува се числото 7. Седем, то е центърът на шестоъгълника.
В Астралния мир половете не са както на физическия – там мъжете, които са били такива на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: не отделяйте Духовния свят от физическия, защото всичко е духовно.
В света ежегодно се изтрепват и умират по тридесет и два милиона души, та в тях, разбира се, включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото ги изтребват, двойно се размножават. Следователно, ако македонците умират, нека умират; тези, които мрат, те са сухи клонове, а пък Провидението не иска такива.
Вас много ви спира мисълта като каква роля ще играете в света. Не е лоша тази мисъл, напротив – тя е Божествена, но все-таки не бива да се бърза.
И други път съм ви казвал и сега ще го повторя: не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът (хората около вас), нека ви лапне – вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят – голям е рискът и изпитанието на този, който иска да лапне един добър човек. Това е подобно на следното: из реката Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, та и да ги погълне някое едро животно, проядат стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите например ги гълтат, но винаги жабчетата прояждат коремите им. Така става с всякой, който се опита да погълне добър човек, който повидимо е малък, но си плаща този, който рече да го закача без причина. После, забележително е и друго: в турско време, разказват, всякой българин, който е бъхтил турчин, винаги турчинът му става приятел.
Плътта, света и дявола – в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът – това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, света и дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл. И тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си например някого, на когото често и без да щеш, изпращаш лоши мисли; в такъв случай намери, сдобри се и се сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с живота и линията на поведение на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим.
Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко – четиринадесет велики течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответстват, та да си повдигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва.
За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. Това има връзка с Астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори.
До 1914 г. ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на тоя народ, но всичко това дали ще се реализира, или не, не се знае.
Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови до 8 ч. вечерта.
Точно в 8 ч. вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както сме наредени. Върху масата беше сложена трапеза със следните продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, чукани бадеми, дини, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, шекер, орехи зелени небелени и лешници. От всички тия продукти по двама вземахме, занасяхме ги в олтара, освещаваха се и ги връщахме на мястото им. Не е позволено да се говори за туй, което оставаше в олтара128 при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво внесе всякой един от нас за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов – ябълки, Тодор Бъчваров – грозде, Димитър Голов – круши и вино, Петко Гумнеров – бадеми, Михалаки Георгиев – вино, Константин Иларионов – орехи, Иван Дойнов – праскови, Анастас Бойнов – риба, Никола Янев – грозде, Деньо Цанев – сливи и смокини, Петър Тихчев – хляб, Васил Узунов – сухо грозде, Петко Епитропов – захар, Кънчо Стойчев – грозде и хляб, Никола Ватев – вино, Иван Тачев – вино, Драган Попов – диня, В. Граблашев – грозде, Спас Димитров – диня и смокини, Гина Гумнерова – грозде, Елена Иларионова – вино, Велика Стойчева – хляб и бадеми, Здравка Попова – праскови, Пенка Бъчварова – грозде, Парашкева Бойнова– вино, Мария Дойнова – диня, Величка Ватева – сливи.
По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: Пеню Киров – Матея 26:26-30, Тодор Стоименов – Лука 22:14-20, Тодор Бъчваров – Марка 14:22-26, Димитър Голов – Матея 26:26-30, Петко Гумнеров – Йоана 13:1-29, Константин Иларионов – Първо Коринтяном 11:23-32, Петър Тихчев – Римляном 5:15, Величко Граблашев – Йоана 6:61, Гина Гумнерова – Йоана 6:53-59, Елена Иларионова – Йоана 6:49-52.
Подир прочитането на горните стихове от Книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно с него изказахме кратки молитви, които сапропуснати да се отбележатотпротоколиста. При подаването на хляба г-н Дънов каза:
Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение.
Това се повтаряше на всекиго, на когото се подаваше хляб, който си отчупваше малко. Г-н Дънов даде най– първо на П. Киров и той подаде на стоящия до него, додето се обиколи от всички. При подаването на виното г-н Дънов каза:
Тази е чашата, която се излива за вашето спасение. Тя е чашата на Вечния живот.
Най-после каза:
Това е чашата на нашето спасение – и подаде на Пеню Киров.
Така чашата се подаваше от всекиго, който при подаването изговаряше: „Това е чашата на нашето спасение.“ След това прочетохме всички „Добрата молитва“ и вечерята започна.
Вечерята свършихме в 10,30 ч. и г-н Дънов ни съобщи, че сме задължени да се явим на заседание и утре, 16– того, понеделник, в 10 ч. сутринта, след което се разотидохме.
