17 август, понеделник
В 9 ч. се събрахме всички наново. Г-н Дънов извести, че програмата за утре, 18-того, вторник, е следната: в 9 ч. – разискване върху ученията на Библията, а в 7 ч. вечерта – събрание, което ще бъде посветено на домовете на Веригата. И тук ни се обясни, че това показвало, че и Веригата си има свои домове:
Всичките подразделения на Християнството са домове на Веригата.
Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата. Най-благоприятното време за молене са часовете от 9 до 12 ч. вечер и от 1 до 4 ч. сутрин. Обръщане към центъра на Веригата значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мен, аз ще ви улесня. Духовете винаги ви впрягат, когато съгрешите, а когато живеете за и във Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват – и много добре ще ви служат. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, а други са, които ще те впрегнат, ако сгрешиш. Човек е един цар, когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са взели връх над него и помощта обезателно трябва да дойде отвън.
Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ, защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.
Съзнание и подсъзнание: подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е това, което обработваме. В човека има две души: животинската душа си има своето подсъзнание, а така също и другата си има своето такова. Има животински дух и Божествен Дух. Инстинктът за самосъхранение е пряко влияние на Божествения Дух върху всичките същества. Божественият ум е свръх всичките същества66. В присъствието Божие човек не може да извърши грях.
Животинското царство представлява разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да достигне това си състояние, е минавал, съгласно закона за еволюцията, през животинското царство.
Раздадоха ни се бюлетини с въпроси, на които ние, според разбиранията си, отговорихме. Имаше една бюлетина с въпрос: „Защо Бог създаде Светлината?“, по който г-н Дънов каза следните мисли:
Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас. Тя е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тази светлина я няма, така е. Когато ние добием друга една мрежа, към която трябва да се стремим, ще получим духовна мрежа, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме Невидимия свят и Живот.
Светлината е една тъкан в Невидимия свят. Светлината е дреха на душата и Бог създаде Светлината, за да я облече. И на тази дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и Светлината, а ако изчезне душата, изчезва и Светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в Светлината. Затова е то, дето човек, като съгреши, усеща се гол. И виждаме, че и Адам, когато съгреши, повикаха го, но и той сам каза: „Гол съм, Господи“, при все че беше облечен в много хубава дреха. И Адам е бил светъл по-рано, но откакто изгуби душата си, потъмня.
Приятелите днес бяха насядали около масата под следующия ред (отдясно наляво): П. К. Дънов, Т. Бъчваров, Д. Голов, Н. Ватев, В. Узунов, Ан. Железкова, К. Иларионов, Е. Иларионова, Г. Гумнерова, К. Стойчев, В. Стойчева, Ив. Дойнов, П. Епитропов, С. Шиваров, С. Великов, П. Киров, Н. Янев, Д. Цанев, А. Бойнов, М. Георгиев, П. Гумнеров, П. Тихчев, М. Партомиян, И. Стойчев и Т. Стоянов. Този ред се запази до завършване на срещата.
Какво се подразбира – каза г-н Дънов – под думата Верига? Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта.“67
При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей.
В 7 ч. вечерта всички са на местата си. Каза се проповедта на Казакова68. Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном. Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи:
Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата и ние ще победим нещата с Духа69. Преди години имаше в Америка една мома, много слаба, но осем души не можеха да удържат едно дърво, което тя държеше. Човек може да има железни окови, но тия неща не трябва да ви смущават. И Павел, който присъства сега тук, си разказва своята опитност. Светът не се е много изменил от Павлово време.
Тази вечер присъства госпожа Казакова, присъства д-р Миркович. И Павел присъства, понеже той е един от любимите духове на Казакова, която обичаше неговите послания, та затова той я придружава. Сега аз ще предам някои мисли от г-жа Казакова:
„Мъчно е – казва г-жа Казакова – да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща света по един начин, а извън тялото – по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, в Духовния – тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в Духовния вижда тяхната същност.
Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество.
Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие70. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени.
Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в Оногова, който търпи всичко. А можем ли да знаем каква е Неговата воля? Да, можем. Тя е ясна: тази Воля се състои в това, щото да извършим всичко онова, което ни е дадено на Земята. Да се не отклоняваме нито надясно, нито наляво, нито да желаем това, което е непостижимо. Ако аз бях преживяла моите години на Земята, щях да ги употребя другояче. По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди71.
Вие мислите, че много работа вършите, нали е така? Така мислех и аз, но не е въпросът колко голяма работа сме захванали, но колко добро от нея е свършено. Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че моите възпоменания не са се изгладили из вашите умове. А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата.
Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране.
Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, че в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мен: „Това казала Казакова, онова казала Казакова“ – и всичко ще трупат на гърба ми. Да, и по мой адрес ще има… апокрифни евангелия72. Може би Казакова ще присъства на десет сеанса и тогава ще се озадачавате да си обясните с каква бързина се движа, как е възможно да бъда едновременно на десет места и да говоря. И как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако на десетте сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение.
Да ви дам едно едностранчиво обяснение: представете си баща по име Свинаров – човек доста заможен, има пет-шест хиляди лева готови пари. Но този баща има десет сина и те все – Свинаровци. Умира бащата, синовете му вземат парите и всякъде [им] казват все Свинаровци. И кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят добро за него. Разбирате ли тази алегория? Може да го кажете както искате, безразлично е. Това не значи още, че аз не мога да имам съобщение с вас. Това обяснява само противоречието.
Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за онази вътрешна мрежа и действително, ако я имате, само тогава Духовният свят ще ви стане ясен. Другояче всичко ще ви бъде тъмно, както на мен ми беше тъмно на Земята.
Разбирам, че да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много неща, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Все мислите да оправите света. И тези желания не са ваши73. Но пристъпете към една по-сложна работа74 – работа върху себе си. Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради Живота, а то е Любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна – нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, в която мога да се крепя, то е само тази – всякога съм била готова да се разкая и да поправя грешката след себе си. И благодаря на Господа, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всякой един от вас да има поне по една добродетел.
Мен ми е приятно да ви виждам толкоз души, събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на неговото място – така върви Животът, като една верига. Всяка халка влече подир себе си хиляди други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през зъба на колелото и изпълних своя ред, сега е ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени – с времето всичките те ще се преобърнат за добро.
Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“
Казакова предава своя поздрав на търновци: „Нарочно поздравление – казва – на вас.“
Така също – поздравление от Доктора. Доктора казва, че България е израсла малко, та ще ѝ кроят нови гащи. А всякога на новите гащи децата се радват, но пък всякога бащата е, който трябва да плати тия гащи. Поздравява Пеня. Пита те Доктора: „Защо си толкова сериозен, а не си разпуснат? Преждевременно ли искаш да остарееш?“ Поздравява Тодора.
Тодор Стоименов: Няма ли нужда от мен там75, Докторе?
– „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук. Не е мястото още готово за теб.“76
Доктора поздравява всички други приятели: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Отношенията между вас и мен са като на един водолаз, който е спуснат вътре във водата; и каквото теготение усеща той, така усещате и вие – вие сте отдолу, ние сме отгоре77.“
Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното:
Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред другиго. И всякога, когато даваш известно обещание пред друг дух, той ще те преследва и ще понесеш всичките последствия и страдания.
Един по-висш закон отменя разпорежданията на по-низш закон. Например оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш. Защото Провидението може по един естествен начин да я задигне, обаче за нейно добро то я не взема, а я разлъчва, макар и временно, от мъжа ѝ, за да следва той Господа. Във всичките свои обещания човек трябва да бъде внимателен, та да ги дава разумно.
