До ръководството на
издателство „Бяло Братство“
София, България
СТАНОВИЩЕ на Калина Стойчева
относно книгата
Рудолф Щайнер и Петър Дънов
от Хари Салман
В качеството си на издател с над 20-годишен опит като преводач, редактор и коректор на
езотерична, духовна, научна и художествена литература, ще споделя накратко мои наблюдения,
изводи и мнение относно въпросната книга и подхода на нейния автор.
Още в самото начало ще заявя най-същественото в моето становище: тази книга представлява
опасна смесица от верни факти, поднесени подчертано изобилно (вероятно – за да изглеждат
много авторитетно), и предполагаеми твърдения и неверни факти, вмъкнати подвеждащо между
останалите, което води до една на практика непоследователна и нелогична мисъл, съчетана с
липса на подобаваща почит към Учителя; затова би било ужасна грешка тази книга да се издаде
с името, авторитета, усилията и средствата на издателство „Бяло Братство“.
Ето защо много се радвам, че издаването на книгата вече е спряно от печат. Ала тъй като бях
един от хората, дали мнението си по телефона, преди да бъде спряна, е редно да изляза официално
със становището си за нея.
Да започнем със самото заглавие. Очевидно в него фигурират две имена, като на първо място
е поставено името на Рудолф Щайнер. Следва просто „Петър Дънов“. Без „Учителя“! Същото
виждаме и под мисълта на т.нар. „Мото“ в началото на книгата – отново подписано просто „Петър
Дънов“.
Какво цели авторът с подобно заглавие, което, само по себе си, нарушава поне няколко
окултни закона? Преди всичко: как е възможно в заглавие на книга – иначе претендираща в
подзаглавието си, че изнася идеи на Бялото Братство – пред името Петър Дънов да не фигурира
духовната титла Учителя? После: нима е редно да се поставя името на по-нископоставен духовен
мислител пред името на носителя на тялото на нашия Мирови Учител? След това – нима сме
забравили заветите на Учителя, изрично указващ, че не приема да бъде наричан просто „Дънов“
и че този „Дънов“ отдавна го няма в това тяло, станало съсъд на Възвишен Дух, Мирови Учител
и Водител на човечеството?
Нещо повече: в самата тази книга откриваме точно тези завети на Учителя относно това как
да бъде и как да не бъде наричан, цитирам:
„След като съученик от Николаевка се обръща към него с „Петър“, той отбелязва: „Той
мисли, че тук е Петър Дънов, а Петър Дънов умря на деветнадесетгодишна възраст“. Посочил с
показалец към гърдите си и казал: „Оттогава тук живее Духът на Истината“.“ (стр. 34 – 35)
„В беседа от 22. март 1940 г. Петър Дънов казва:
Аз кой съм никога няма да узнаете.“ (стр. 160)
Въпреки горните думи на Учителя, цитирани в тази книга, нейният автор си позволява още
на същата страница да спекулира с предположения кой е Учителя, представени като солидна теза,
подкрепена преди и след това с цитати от Рудолф Щайнер:
„Дейността на Петър Дънов е по-силно съсредоточена върху подготовката на новата култура
в сравнение с работата на Щайнер, която е насочена предимно към духовното развитие на
съзнателната душа в настоящата културна епоха. Това е в съответствие с инспирацията от
Учителя Исус, който, както Щайнер посочва през 1906 г., води човечеството от настоящата
култура към следващата: „Чрез принципа на братската любов, която има своя представител в
Учителя Исус, единението на човечеството се осъществява в шестата подраса (културен
период).“ (стр. 160)
Следва цитат на спомени на сестра Мария Тодорова, имащи отношение към минали
проявления на Учителя в земно тяло. Тези спомени отново се използват за утвърждаване на
същата теза:
„Неговият забележителен път на посвещение и изключителната му близост до Христос
повдигат въпроса дали Учителя Исус – в когото се е въплътила индивидуалността на Заратустра
и който е работил в определено въплъщение всяко столетие – е бил въплътен и в Петър Дънов.
Това се потвърждава и от споменаването на Школата на Заратустра, където, според думите на
Петър Дънов, той е бил учител. Този учител е бил Заратустра.“
Мисълта на автора продължава да тече особено тенденциозно и манипулативно в това
направление. Този стил е много характерен за него и е развиван с години. Наскоро дори ми
попадна разказ на очевидец от средите на нашето Братство, присъствал на публична лекция на
Хари Салман около 2001 г. в Пловдив, в която той заявил и представил „доказателства“, че Орфей
е грък, че Орфическата школа е гръцка! (Без коментар…)
Тук ще попитам: нима авторът се мисли за някой по-горен от Учителя, че спекулира по
темата кой е Учителя, след като Учителя лично е заявил, че никога няма да узнаем кой е той? При
това, наричайки го просто „Петър Дънов“? Очевидна липса на: духовна центрираност, почит и
ясна последователност в мисленето.
Друг проблемен момент е изреждането на вселяванията (слизанията) на Духа в мисията на
Учителя, наречени в книгата „посвещения“, както и определянето на времевите граници на
самата тази мисия от страна на автора.
Забелязваме, че като първо посвещение е посочено специално духовно преживяване още в
младостта на Учителя, а същевременно липсва последното вселяване на Духа, на Господния Дух
– на 16 август 1922 г., при което той става Всемировият Учител на Вселената.
Ето какво пише Хари Салман на стр. 160:
„
- 1884 г. (19-годишна възраст): Духът на истината (Светия Дух) заживява в сърцето му.
- 1897 г. (32-годишна възраст): Става Учител на човечеството.
- 1912 г. (48-годишна възраст): Христовият Дух се вселява в него.“
Същевременно на стр. 73 се твърди следното:
„Мисията на Петър Дънов започва. На 5. Ноември 1900 г. той пише в дневника си: (…
следват редове от дневника…). Така завършва процесът на посвещение на П. Дънов в миров
учител“.
На стр. 75 и 76 се продължава с това твърдение за началото на мисията:
„През 1897 г. той е посветен като миров учител; през следващите три години се подготвя
постепенно за тази задача. Той сам намира своите ученици. Неговата мисия започва през 1900 г.,
когато е на 36-годишна възраст.“
В нашето Братство е прието да се счита, че мисията на Учителя започва в момента на първото
вселяване на Духа през 1897 г. Дори е всеизвестно, че кореспонденцията с първия му ученик,
Пеню Киров, започва през 1898 г. Всякакви други твърдения са отклонение от истинността.
Ако това беше изолиран случай в книгата, бихме могли да го приемем за някакъв пропуск
или недостатъчна осведоменост на автора – но прибавен към горните спекулации на тема
„Учителя Исус“, оставаме с още по-затвърдено впечатление за тенденциозно понижаване и
ограничаване на Учителя в някакви духовно-интелектуални рамки. Тук очевидно авторът ни
натрапва идеята, че разгръщането на Учителя стига единствено и само до степен „Учител на
човечеството“, „миров учител“, но не и повече, не и Всемировият Учител на Вселената. В такъв
случай, въпросът възниква естествено: за кого е запазил Хари Салман този висок ранг?
Ето защо моите препоръки към ръководството на издателство „Бяло Братство“ са в бъдеще
да се действа с по-голямо внимание, за да не се стига до подобни ситуации.
Всички носим огромна отговорност за Словото!
8 юни 2026 г. Калина Стойчева
(Управител на издателство „Ал-Гита Ра“)
