29 АВГУСТ – УТРИННА МОЛИТВА
1. Добрата молитва
2. Благословен Господ Бог наш
3. Отче наш
Лозинка за през деня:
Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат.
Днес ще имате за четиво: 22-ра глава от Матея, 7-а глава от Марка, 17-а глава от Лука, 1-ва глава от Йоана и 25-а беседа: Ръката съблазнява.
Сега у всички хора има склонност да обезличават смисленото в Природата. Туй обезличаване произтича от стремежа да съкратят времето, защото всички бързат. Изобщо всички имате желание да съкратите онзи интервал, който Природата е определила. За пример вземете дишането – то е бавен процес, който става ритмично. Колко вдишвания прави човек в една минута? От толкова време вие дишате, не знаете ли колко вдишвания правите в минутата? – Средно около 20 вдишвания. Понякога могат да се правят по-малко, а понякога повече вдишвания. Щом човек започне да диша по-бързо, в белите му дробове има вече някаква анормалност. Бързото дишане показва анормалност. То не позволява да става правилна обмяна на въздуха в организма, не става пълно окисляване и вследствие на това въздухът не може да свърши работата си. Всички охтичави хора дишат бързо. Значи дишането трябва да бъде ритмично. Човек може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нещата, без да ги изследва правилно. В нормално развития човек мисълта е трезва, той не бърза. Всяка мисъл, която е права, е съгласна със законите на правилното дишане.
Според правилата на Разумната Природа нещата не могат да бъдат едновременно прави и криви. Една линия може да бъде права или крива. От правите и кривите линии се образуват счупените линии.
Сега за пример, когато се движите, как си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трябва да движите краката си право напред. Започнете ли да образувате с краката си крива линия, вие сте анормални. Такъв човек има нещо анормално в устройството на мозъка си, което нарушава равновесието му. Когато започнете да ставате нетърпеливи, когато започнете да бързате във вашите заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тем подобни, на всички тия състояния съответстват известни външни движения. Когато човек става нетърпелив, започва да се чеше, да си чопли ноктите, да си рови косата, да си вдига и слага ръцете и т.н. Ако иска да си въздейства, трябва да си концентрира всичките удове чрез силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човек не може да концентрира удовете си, външната Природа не го познава. Той не може да бъде в съгласие с нея. Защо? Защото всеки твой уд е във връзка с нейните удове. Щом твоите крака не се движат в хармония с нейните, веднага ще се роди дисхармония. Сега ще кажете: „Господ ще оправи всичките работи.“ Но имайте предвид, че на Господ, Който е създал физическия свят, всичките Му действия, всичките Му движения са хармонични. Няма никаква дисхармония в каквото и да е Божие действие – нито в Неговите думи, нито в Неговите мисли, нито в Неговите чувства. Питам тогава: ако всички Божии движения и в трите свята на Природата са ритмични, отде произтича дисхармонията във вашите движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е в Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откъснали от Бога, вие искате да Го заместите, вие искате да управлявате целия свят – той да ходи по вашата мярка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта – да станете божества, да действате, както Бог действа. Хубаво, щом искате да станете някакво божество, действайте хармонично, както Бог действа, а щом не действате както Бога, Той ще ви препятства. Защо? – Природата няма да спре пътя си пред тебе. Ако ти искаш да извадиш релсите, да развалиш пътищата, няма да успееш, защото тя си има свои агенти.
Сега вие ме слушате, аз толкова пъти съм ви говорил това, но когато дойде да изразите вашия живот, аз ви виждам, вие сте пак старите български глави. По-упорит и по-своенравен човек от българина няма! Затова Господ му е дал такава малка държава, която мяза на одрана, разпъната волска кожа, без никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърце. Земята им има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на какво мяза? Сега вие имате голямо мнение за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една от чертите на българина е, че той започва много добре, но най-после сборът се свършва с бой. Туй съм го наблюдавал. Българите, като се съберат, ще се напият, ще се набият и ще се разпръснат. Вие ще кажете, че нямате нищо общо с това. Добре, нека е така, но това, което съм забелязал, то е, че във всички духовни движения в България все има ританици за първенство. Някои хора имат особено духовно схващане върху нещата. Че в какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но в какво? – В Любовта. Покажи, че седиш по-горе от другите в Любовта, в Мъдростта, в Истината, в Правдата, в Добродетелта, в Милосърдието и т.н. В хубавите, във великите работи трябва да се различаваме! Някой казва: „Аз се различавам от другите.“ Добре, аз бих желал в това именно да се различава той. Кога се различават хората? Ако хората се различават по нехармоничните си прояви, това не е съществено различие. За пример някой се гневи, казва: „Ти трябва да знаеш, че аз се гневя много.“ Че това не е голямо изкуство! Животните се гневят много повече, отколкото хората. Хвани едно куче за опашката, всякога можеш да го разгневиш. Хвани една пчела, една оса – и те се гневят. И най-малките животни, и най-малките буболечки се гневят. Навсякъде има гняв. Що е гневът? – Неурегулирана енергия. Когато желанията у човека са неурегулирани, ражда се гневът. Отнемете хляба на някое дете, и то ще се разгневи. Отнемете костта от устата на едно куче, и то ще се разгневи. Идете при кошера на някои пчели и се постарайте да им вземете меда, и те ще се разгневят. Значи, когато искаш да отнемеш нещо от някого, той се гневи. Някой казва: „Аз се гневя.“ Значи ти си от тези, които защитават своето право – нищо повече! Тогава казвам: турете около себе си една диамантна стена, та онези, които искат да вземат вашето благо, да не успеят. Христос казва: „Нищо не трябва да имате; или ако имате, така трябва да го оградите, че никой да не може да го вземе.“ Сега не е въпросът да се гневим или да не се гневим. Гневът не е нищо друго освен неправилно употребена енергия. Като знаете това, ще трябва правилно да я урегулирвате. Тази енергия нека си съществува.
Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща ви са необходими за придобиване на сила. Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълния смисъл на думата, той ще бъде анормален човек. Тия три неща са необходими.
Сега какво беше предназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпение. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво беше? Тъй както го правите, вие изведнъж отсичате. Тъй бързо отсича българинът. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и в песните. Никога не бързайте! С бързане работа не става. В песните бързате, в упражненията бързате, в духовния живот бързате и в умирането бързате. Тъй като бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. За пример дойдат ви някой път страдания. Не бързайте да се освободите от страданията! Научете урока си от тях. Често вие бързате, защото имате излишък от енергия. Направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия.
За какво бяха първото и второто гимнастически упражнения? Имаше дадени бележки по тях. Прегледайте тия бележки. Сега мнозина казват: „Без това може, без онова може.“ – Да, човек може без всичко, но като може без всичко, най-после умира. Упражнения не ни трябват, ядене не ни трябва, дишане не ни трябва, чувстване не ни трябва, това не ни трябва, онова не ни трябва – и най-после какво ще остане от нас? Не, ще започнем с всичко разумно: разумни движения трябват, разумна мисъл трябва, разумни чувствания трябват – всичките неща трябва да бъдат такива, каквито са в Разумната Природа. Ще я слушаме! Ние не сме дошли да даваме съвети на Бога. Вие искате да му давате съвети. Не може! Някой път може да си дадем мнението: Бог ще ни изслуша, ще ни обясни дали сме прави, или не, но да даваме съвет на Бога не е позволено!
Сега моята цел не е да ви правя забележки, но ви обръщам внимание на факта, че между нас и Живата Природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и Живата Природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. За пример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? – Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и Живата Природа. Да бъдете свързани с Живата Природа – това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.
Първо упражнение: изнесете ръцете настрани и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете десния крак при левия! Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа.“
После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа.“ Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето (с левия крак).“ Когато произнесете думата светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате.
Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест. После става бавно протя- гане на ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.
Тези упражнения са прости, но са много ефикасни. Те са за тониране. Аз зная как ще правите упражненията сутрин – ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си представяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа – приемате енергия от Природата. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом вярваш, ти свързваш ръката си с Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия. Ако не вярваш, нищо няма да дойде. Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се свържеш с Бога, Бог ще подейства да потече тази енергия. Кажеш ли: „Няма какво да си махам ръцете“ – нищо няма да получиш. Как ще се съобщаваш с Бога, с Живата Природа, щом не вярваш? Защо ти е дал Бог ръце на физическото поле? Какво означават ръцете в Духовния свят? – В духовно отношение лявата ръка означава страданията; дясната ръка – радостите. Следователно ръцете – това са скърбите и радостите, това са двете ръце на сърцето. Вие казвате: „Без скръб не може ли?“ – Може, както може и без лявата ръка, а само с дясната. Щом имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: „Светлина за ума, топлина за сърцето и душата и чистота за тялото и клетките.“ Чистота се изисква от всинца ви? Това е цяла наука! Трябва да има тук една дъска, за да ви покажа как се събира енергията в човешката глава, но то ще остане за в бъдеще, когато бъдете по-готови. Тогава ще се заемем с изучаване на набирането на енергията в човешкия мозък. Човешкият мозък е един акумулатор, който постоянно е свързан с Живата Природа. Ето защо вие трябва да държите ума и сърцето си в съгласие с Живата Природа, за да бъде обмяната между вас и нея правилна. Тогава външните ви работи, както и умствените и сърдечните ви работи, няма да се заплитат.
Сега ние сме дошли на Земята да изпълним не волята на хората, а Волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трябва да вършат Волята Божия. В извършването на Волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате Волята Божия, дотолкова аз определям вашата сила. Доколкото вие сте съгласни с Божия ум, дотолкова ще бъдете просветени. Доколкото сте в съгласие с Божието сърце, дотолкова ще бъдете благородни. Това е същественото вътре в живота. Най-хубавите мисли са Божиите мисли. Най-хубавите чувства са Божиите чувства. Най-хубавите постъпки са Божиите постъпки. Тази постъпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша – тя е Божия. Ако аз извадя един наполеон от джоба си, мой ли е този наполеон? Не, той е французки. Той има цена, понеже Франция седи зад него. Ако аз извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цена, понеже зад нея седи Англия. Значи там е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво представлява то? Тази хартия има сила, защото зад нея седи Англия. Ако един ден Англия изчезне, тя няма да има цена. Та зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея. Не е ли Бог зад нея, тя не струва нищо.
Вие може да си кажете: „Туй, което Учителя сега ни казва, вярно ли е?“ Хубаво, Слънцето аз ли го карам да изгрява, или то само по себе си изгрява? Изгряло ли е Слънцето, или не? – Изгряло е. Добре, ако аз в този момент ви кажа, че Слънцето не е изгряло, не е ли изгряло действително? Философите могат да кажат, че не е изгряло, но това вярно ли е? Въздухът, който е разстлан по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействаме на Природата, но истинското положение е, че Природата въздейства върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че Слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил Своя светилник и той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светилника Си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвай се, че Бог е направил тия работи. И ако Бог не беше посадил тия дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст. Говори ти някой благо, разумно – считай, че Господ ти говори. Дойде някой, нахука те. Считай, че дявол ти говори. Под дявол се разбира всеки изопачен човек. Под дявол се разбира още и всеки дух, който се е оплел в материята и не знае какво говори, забъркал е работите, плещи наляво-надясно. Значи всякога, когато се отнасят с вас добре, кажете: „Господ ми говори.“ Когато не се отнасят с вас добре, кажете: „Човекът ми говори.“ – Нищо повече. На човека кусур няма да хващате. Човек не е като Бога. Бог е съвършен, човек сега се усъвършенства. Та рязко ще отличавате тия положения и във вас. Недоволен си, искаш да се проявиш, ще кажеш: „Човекът говори в мен!“ Започваш да мислиш, добре си разположен, ще кажеш: „Господ говори в мен!“
Така, в човека има две състояния, които трябва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнеш да се сърдиш, ще кажеш: „Човекът е дошъл в мене!“ Някой казва: „Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова в човека, което разпознава, че едно негово желание не е право?“ Значи има нещо в нас, което определя нашите хармонични и нехармонични постъпки. Кое е туй, което познава кога една моя постъпка е права или кога не е? – Това е разумният Божествен Дух, Който живее в нас и ни учи. Божественият Дух казва: „Това, което правиш, не е право.“ Ти като дете упорстваш, но Той казва: „Не е право това, не го прави!“ Когато не Го слушаш, Той те хваща така, както майката, която някой път хваща детето си за ухото и го стиска. То вика, хапе я, но тя продължава да го стиска. То чувства болка, вика, но майката е по-силна. Тя казва: „Не хапи, ще слушаш туй, което ти кажа!“ Ако не слушаш, ако упорстваш, Божият Дух няма да отстъпи. Той е толкова силен, че хиляди години ще минат, ще те потапя долу, ще те изважда, ще те потапя, ще те изважда и ще каже: „Ще слушаш ли?“ – „Ще слушам.“ – „Добре, ще слушаш хубаво туй, което Аз ти казвам. Тъй ще бъде тази работа!“
И тъй, щом се убедите в този път, ще го проверите на опит. Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде мир, ще дойде Светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели и каквато работа започнете, все на добре ще излезе. Дойде ти наум да пишеш или да ореш, или да копаеш – навсякъде ще успееш.
4. Гимнастически упражнения
Забележка:
При изпълнението на наряда ще имате предвид, че на всеки е дадена възможността в продължение на 52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване на годината. Значи поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и с разположение по дух. Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника, единият вторник – 52-та вторника и т.н.
Дадено от Учителя на 29 август, събота, 5:00 ч., В. Търново