5 ЮЛИ, ЧЕТВЪРТЪК, 7:00 ч. – ОБЩИ ВЪПРОСИ
Г. Томалевски: Трябва да се засили и подкрепи просветителното дело между нас. Необходимо е да се нареди във всеки град четене на реферати и разискване по тях. Това ще даде възможност за една правилна и полезна обмяна на мисли; Освен това, тия реферати ще запознаят някои братя и сестри, нямащи възможност от другаде да черпят тия знания, и с основните положения на Съвременната наука, която има не малко значение и за разбирането на окултизма. Схващането, че науката отдалечава от истината е погрешно. За оня, който искрено мисли, знанието е полезно и необходимо, без значение от къде идва то. Не по-малко материал за работа има и в беседите, които постоянно слушаме от Учителя.
Нека във всички градове се започне една по-усилена просветна работа! Добре издържаните реферати, да се печатат в новопроектираното списание.
П. Теодорова: Ние сме ученици на едно велико учение, което събужда у нас непреодолим стремеж към широки, необятни знания, които ще ни доведат до постигане и прилагане трите основни принципа в живота: „Любов, Мъдрост и Истина“. Светлината на това ново учение завари всекиго от нас на известно стъпало на развитие. Някого завари на стъпалото на „основното образование“ другиго на „прогимназиалното“, трети на „гимназиалното“, четвърти на излаза от световната наука „университета“. Но, между всинца ни живее, една обща, свързваща ни нишка – стремежа за нещо повече, за развиване на тия гънки от душата, чрез които да познаем себе си, да познаем Бога, и да Му отблагодарим.
Тогава, какво се налага нам, като първа и необходима работа?
– Да разберем, да почувстваме, че в този момент, когато един копнее за висша, духовна наука, редом с него седи брат или сестра, които са преминали сал първото стъпало на образователната стълба, а еднакво с него копнеят, жадуват за тази висша, духовна наука. И как ще смееш спокойно да погледнеш в очите на този свой брат, да споделиш своята радост, че си разбрал и научил нещо, когато в неговите очи се крие лъча на затаено недоволство или скръб, че и той това желае и иска, а възможност няма, няма кой да му даде по-елементарните познания, основа на тази по-висша наука.
Ето защо, на всички ония от нас, учители, студенти и ученици, се налага един приятен дълг, да си подадем ръка за скачване стъпалата на тази стълба. Да образуваме във всеки град, дето има младежки групи, „общообразователни класове“ за всички желаещи, в които постепенно да се минава материала от разните класове. Само така, като отделяме безкористно част от времето си за повдигане на своите братя, ние, макар и малко, ще задоволим техния копнеж, и ще можем да създадем здрави връзки помежду си.
П. Пампоров, Г. Марков и Г. Радев говориха в същия дух, да се заработи за обща просветителна работа помежду ни.
