И тоз час принуди Исус учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа. И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък. А ладията бе вече всред морето, блъскана от вълните; защото вятърът бе противен. А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тях, и вървеше по морето. И като го видяха учениците, че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха. Тоз час Исус им проговори и рече: „Дерзайте! аз съм: не бойте се.“ Отговори Петър и рече му: „Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата.“ А той рече: „Дойди.“ И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса. Но понеже виждаше вятъра силен, уплаши се, и, като започна да потъва, извика и рече: „Господи, избави ме.“ И тутакси Исус простря ръка, улови го, и каза му: „Маловерецо, защо си се усъмнил?“ (Мт, 14: 22-31)
„Дерзайте, Аз съм. Не бойте се!“ Както гордостта е аномалия в човешкия ум, така страхът е аномалия в ума и сърцето едновременно. Обаче в животинското царство страхът е на първо място. Животните се ръководят от страха. Христос казва на учениците си: „Не бойте се!“ – Защо се уплашиха те? – Защото видяха Христа да ходи по морето. Какво страшно има в това? Виждаш, че човек ходи свободно по водата. Защо трябва да се плашиш? За да се страхува човек, за това има някаква дълбока причина.
Учениците Му се уплашиха, защото видяха, че Той ходи по морето. Тогава беше вечер, нямаше светлина. Морето – това е светът. Ти си в света. Гладувал си няколко денa; срещаш един свой приятел, който ти казва: „Не бой се, аз съм!“ Ти се зарадваш, че си срещнал приятел. Кое е това лице, което срещаме в света? – То е лицето на любовта; то е познато на всички. В него няма никакви промени.
Христос казва: „Дерзайте, аз съм!“ Това значи: „Без страх!“ Като дойдат донякъде, мнозина се страхуват и казват: Чакай! Те се страхуват да продължат по-нататък.
Хората се страхуват да говорят истината. Няма смели хора днес. Има смели хора, но скрити зад картечницата, да не се виждат главите им. Такъв човек не излиза направо срещу неприятеля, а из засада. Едно време хората се биеха направо – гърди срещу гърди, сега се крият. Защо днес няма смели хора? – Защото съзнанието им е по-развито и страданията им са по-големи. Христос казва: „Дерзайте, аз съм; не бойте се!“
В света трябва да има един велик принцип, на който хората да поставят живота си. Нужна е една реалност, на която да се разчита. Като се излезе от нея, човек ще познае и опита нещата. Има няколко начина, по които могат да се опитат нещата, но затова умът трябва да бъде здрав, положителен, да се основава на новата философия на живота. Вън от тази философия и религията даже води към заблуждение, което отклонява хората от правия път. Това може да ви се вижда чудно, но факт е, че религията не е спазвала основните принципи, вложени от техните основатели. Хората се заблуждават и увличат от формите на религията. Кой е принципът, на който се основава всяка религия? – Любовта. Как трябва да се изяви тя? В сладки думи, милване или галене? Ако галиш някого, в това може да има някаква тенденция, искаш да го привлечеш към себе си. Значи имаш някаква задна цел.
Христос казва: „Дерзайте без страх, без съмнение!“ Като наблюдавам хората, виждам, на мнозина лицата потъмнели. На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг – къщата се съборила. Лицето на мъжа потъмняло, защото жена му не го обича. Лицето на жената потъмняло, защото мъжът ѝ не я обича. Навсякъде срещам хора с потъмнели лица. Всички вярват в Бога, за Него говорят, а лицата им потъмнели. Аз зная каква е тяхната вяра; зная какво ги вълнува. Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4-5 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философства, разсъждава върху политиката и търси начин как по-добре да се нареди.
Бог казва: „Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи.“ – Как ще останат голи? – Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти, като светлината.
Желая на всички да светнете, да бъдете носители на светлината. Тогава всеки ще чуе гласа на Онзи, Който казва: „Дерзайте, аз съм с вас!“ „Дерзайте!“ Това е най-хубавото, най-великото, което мога да ви дам днес.
Христос ходеше по водата, защото беше кротък и смирен по сърце. Когато хората станат кротки, и те ще ходят по водата, както Той е ходил някога. „Блажени разумните кротки“. Проявете кротостта си, ако искате да наследите земята, да я владеете, както Христос е бил господар на земята. Щом Христос е ходил по водата, и вие можете да ходите. Това е възможност не само за един човек, но за всички хора, на които съзнанието е пробудено. Кротостта е достояние на всички хора. Да придобият кротостта, това е велика задача, която предстои на всички хора. Кроткият човек е бял.
Всякога във вас трябва да се образува нещо реално, върху което да мислите. Кое нещо е реално? Представете си, ако някой от вас върви по водата и не потъва. Няма ни лодка, ни параход, пожелае да ходи по водата и върви без да потъва. Гледа го друг, и той тръгва, но той потъва. Единият потъва, другият не потъва. Представете си, че този човек иска да хвърка, и хвърка. Другият иска да хвърка, но не може. Сега, от вас има ли някой да ходи по водата?
Най-първо си се забързал, докато дойдеш до морето, ще се спреш. До морето бързаш, а при морето ще се спреш. Да ходиш по водата не можеш. В този смисъл духовният живот е разрешаване на велика задача на земното съществуване. Това, което угнетява хората, това, което донася всички страдания, това е загубването на онова великото, хубавото. Щом човек се свърже с духовния свят, той вече влиза във Вечната реалност. Що е духовният свят? Това е живот на вечното подмладяване.
Сегашните ни тела ще останат на земята. Даже Христос, Който имаше добре оформено тяло, трябваше да мине през смъртта и да остави тялото си на земята. Със старото си тяло Той можеше да ходи по земята и по водата, но с новото си тяло Той свободно влизаше и излизаше през затворена врата. Сегашният човек изучава изкуството да трансформира тялото си.
Великите, гениалните неща не се създават на земята. те се създават в други, по-възвишени светове, а на земята само се отразяват. Същото може да се каже и за великите и гениални хора. Те живеят в особен свят, но от време на време слизат на земята, дето се въплътяват временно. Ще кажете, че искате доказателства за това. Много доказателства има, но трябва да си купите билет за онзи свят, сами да проверите истината. Като имате билет, лесно се пътува, няколко влака има на разположение: един тръгва сутрин, друг – на обед и трети – вечер. От вас зависи, кога ще пътувате. – Как и от къде се купува билет? Как се пътува с влак за висшите светове? – Това не се разказва. Гениалните хора имат способността да правят такива неща, за каквито обикновените не са способни. Как можа Христос да ходи по морето? Христос познаваше всички закони на природата и се ползваше от тях, когато искаше. Това знаят и гениалните хора. Един гениален човек може да направи тялото си много леко, до един грам, и много тежко, като земята. Гениалният може да носи земята с една ръка и да си играе с нея като с топка. Когато пожелае, той може да я хвърли в пространството и пак да я хване.
Има само един живот – живота за Бога, който живеят светиите. Кланяме се, когато ядем, когато пием и т.н. В света има само едно истинско кланяние, то е в кланянието на Бога. Нам не ни трябва изкуството да правим тунели, да пробиваме планините, а да изучим изкуството да прехвръкнем планините. Аз ви казвам, че вашите къщи ще се стопят и ние ще ходим по морето и езерото. Къщите ще бъдат прозрачни и леки, които ще можем да носим със себе си и в скоро време ще можете да си ги построите. И който не възприеме това учение, той ще остане. Затова пригответе сърцата си, пригответе умовете си, за да ви приеме Господ.
