НЕ ДОЙДОХ ДА РАЗРУША, НО ДА ИЗПЪЛНЯ

НЕ ДОЙДОХ ДА РАЗРУША, НО ДА ИЗПЪЛНЯ

Да не мислите, че аз дойдох да разруша закона или пророците: не дойдох да разруша, но да изпълня. (Матея 5:17)

Ще прочета няколко стиха от 5 глава от Евангелието на Матея, от 17 до 27 стих.

(17) Да не мислите че аз дойдох да разруша закона или пророците: не дойдох да разруша, но да изпълня. (18) Защото истина ви казвам: Докле да премине небето и земята, една реска или една точка от закона няма да премине дори се всичко не сбъде. (19) И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в царството небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството небесно. (20) Защото казвам ви че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и Фарисеите, няма да влезете в царството небесно.

(21) Чули сте че е речено на старовременните: „Не убивай; и който убие ще бъде повинен на съд. “ (22) А пък аз ви казвам че всеки който се гневи на брата си без причина ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си: Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече: Безумне, ще бъде повинен за пъкъла огнен. (23) И тъй, ако принесеш дара си на олтаря, и там се усетиш че брат ти има нещо на тебе, (24) остави дара си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дара си. (25) Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница. (26) Истина ти казвам: Няма да излезеш от там докле не отдадеш най-последния кодрант.

Ще говоря върху 17-стих. „Да не мислите, че аз дойдох да разруша закона или пророците: Не дойдох да разруша, но да изпълня“.

Този стих включва три основни идеи. Законът всякога се отнася към твърдата материя, нали? На философски език казано: законът се отнася към туй, което е проявено, към реалността, която е вече проявена и оформена.

Пророците, това е начинающето, разумното, проявяването на Божественото у човека, т.е. пророкът е човекът, който се стреми да схване една Божествена мисъл, да я предаде на свой език, да я направи достъпна на своите ближни.

И, като казва, че аз не дойдох да разруша, но да изпълня, то значи, че Синът Божий, т.е. Онзи, Който е създал всичко, Той няма да наруши този закон. Този закон, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законът в своето първо произхождение. Светът започва с закон, т.е. той е първият подтик, който дава направление на човешкия дух. Представете си, че вие сте изхвърлени в пространството, и тръгнете в туй безпределно пространство, говоря с езика на учените хора, с езика на съвременната наука, както тя определя безпределността на пространството, да направите една разходка с бързината на светлината, какво ще разберете? Защото, казват, че само за да се измине, да се прекръстоса нашата слънчева система, която се състои от 100 милиона слънца, с бързината на светлината която е 300 хиляди километра в секунда, трябва да изминете нещо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискват около 36,000 години. Толкова хиляди ви са потребни, за да минете през тази вселена от едно слънце към друго, а някои изчисляват, че за да минете от една вселена към друга най-близка вселена с бързината на светлината, трябват ви 90 милиона години. Сега, допуснете, че вие сте едно разумно същество, философ, държавник или какъвто и да е, явили сте се на земята, и претендирате, че имате някакво право, и представете си сега, че някой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселена се състои от 100 милиона слънца, и друга някоя се състои пак от 100 милиона слънца, то питам ви: знаете ли в какво се състои тази светлина, какво има в тия слънца?

И сега, ние седим на земята, играем си, има Господ, няма Господ има Господ, няма Господ. Това е задаване на решаване на един въпрос. Или, другояче, философски казано: Ти можеш ли да докажеш, че има Господ? – Мога да го докажа. Ти можеш ли да докажеш, че няма Господ? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Как? Ето в какво седи философски доказването. Седим на една маса, запалим свещ, и спорим има ли светлина? – Има. Можеш ли да докажеш? – Мога. Можеш ли да докажеш, че няма светлина? – Мога. Пфу – изгася свещта. Можеш ли пак да докажеш, че има светлина? – Мога. Запаля свещта. Можеш ли да докажеш, че няма светлина? Пфу – изгася отново свещта. Значи, има Господ – светлината свети; няма Господ – духна светлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постъпват учените хора. Някой философ духне в ума ти, загаси свещта, каже ти: „няма Господ“. Няма Господ разбира се, тъмнина е вътре. Дойде друг философ, запали свещта, ти, има Господ. Трети я пак изгаси, няма Господ. Това е то всичката философия на философите. Има ред философски трактати, които започват, говорят там за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаят, какво е това трансценденталното. Питам: когато Господ създаваше вселената, вие знаяхте ли каква беше земята, вие бяхте ли Негови съветници? Някой геолог намерил едно малко камъче, и според него описва каква е била някога земята. Това са само възможности, допущания. Турците казват „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрек, но питам: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трябва да се научим да мислим правилно. Спасението ни е там. Едно време, един турски султан казал: „Онзи, който дойде да ми каже най-голямата лъжа, но същинска лъжа, която аз да призная за такава, ще му дам много голяма награда“. Между турците има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървяват се те един след друг при султана, да му разказват лъжи, една от друга по-големи. Идва първия дервиш, и казва: „Султан ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, от него излезе една голяма камила“. Султанът казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва друг дервиш и казва: „Султан ефенди, едно време, когато баща ми воюваше с московците, изтръгна си един косъм от брадата, тури го на Дунава и направи един голем мост от него“. „Олагели, казва султанът. “ Идват трети, четвърти дервиш, и най-после идва един дервиш, носи един голям празен кюп, и казва: „Султан ефенди, едно време баща ти воюваше с московците, и баща ми му даде на заем този кюп пълен с злато“. Султанът, като го слушал, помислил си: ако каже пак олагели, ще се хване по закона, и ще трябва да плати, затова казал: „Буаландер – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бъде! Защо? Защото ще плащаме. Някой път ние представляваме закона като един начин, метод, чрез който нашият живот, разумният живот се развива, и тия закони ние трябва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които съществуват в природата, са направени и нашите закони. Всяка фамилия си има свои закони. Бащата и майката, те създават законите. Няма дом, дето да няма свои закони. Няма общество, което да няма свои закони, но работата е, че тия закони не са тъй постоянни, както законите на природата. Следователно, те имат временно уподобление.

Сега, Христос някъде засега Моисеевия закон, в който имаше нареждания, как трябваше да живеят евреите, обаче, Христос тук в друг смисъл засега законите, според които трябва да живеят хората – според законите на живата природа. Когато ние престъпваме тия закони, в тялото ни се зараждат всички болести. Всички съвременни болести се дължат на престъпването на тия закони. Най-първо, от нередовното ядене се разваля стомаха ни. От нередовните чувства или от неправилното проявление на чувствата, се демагнетизирва слънчевия възел, и вследствие на това, в дихателната система се явява едно стеснение, поражда се бронхит, или задушаване, или охтика. След туй, от неправилната употреба на нервната енергия, нервната система се изтощава, и се добиват съвременните нервни болести, главно неврастения. Затуй Христос казва: „Не дойдох да разруша закона.“ Важно е приложението на закона във фамилията, в домовете, а не в църквата. Законът трябва да царува в домовете вътре. Нали когато ще се роди едно дете, майката ще трябва да разбира онзи велик закон, какво направление, какъв наклон да даде на този живот. Първият наклон, който майката даде на детето си, той определя неговата бъдеща съдба. Сега ще кажете: как тъй? Е, представете си, че аз държа една площ, и ѝ дам един малък наклон, и вие слизате по него, ще можете да слизате тъй преспокойно. Но ако дам един такъв силен, голям наклон, какво ще стане с вас? – Цяла една катастрофа. Следователно, всеки един живот върви по една площ, и в него е важен този момент, първият подтик, който майката дава на своето дете. Не само това, но важен е моментът, когато ще се даде една проповед, когато човек се обръща към Бога. Важен е наклонът в този момент. Важно е, когато четете някоя книга по философия или каквото и да е друго, какъв е наклонът, при който ще възприемате една мисъл. Следователно, важно е какъв наклон сте взели в този момент, защото всички тия мисли вървят по някакви закони.

Сега, ние говорим за мисълта. Тя видима ли е? Не, но тя си има свои резултати. Мисълта се изразява в онова разумното проявление на живота. Онова дете, което е интелигентно, може да вземе цигулката да свири; мисълта в него ще върви правилно, последователно. Човек може да вземе да направи една кола, да напише една книга, да изсвири едно парче, ако е художник – да нарисува една картина. Туй показва, че разумният закон действа в реалния, във видимия свят. Да допуснем сега, че в някой дом идват нещастия едно след друго. Едно дете се роди – умира; второ дете се роди – умира; твоето дете се роди – умира. Казват: „Такава е съдбата му, късметът му е такъв, или пък урочасало е нещо детето, или пък, майката, като бременна още, като вървяла някога из улицата, уплашила се от нещо“. Не, не са там причините. Ако вие вземете просено брашно, ще можете ли от него да направите баница? Кому от вас, ако дам брашно от просено семе, ще може да направи баница? За просеното брашно има дори един разказ. Едно време, в света се отворила една велика война, та житото, ечемикът, ръжта и кукурузът отишли да помагат на човечеството, и рекли на просото: „Тебе ще те оставим дежурен тук да помагаш на хората, който не се бият” . Просото ги запитало: Баница да ставам ли? „Ти хляб стани, че за баница не мисли!“ От просото едва хляб можеш да направиш, та и баница! Сега, ако майката образува тялото на детето си от просено брашно, никаква баница не може да стане от него, даже и хляб мъчно става. Боза от него може да става, даже първокачествена боза, която по пътя се продава. И тогава, ако един човек е създаден от такова брашно, той ще бъде само с претенции в света, че това не е право, онова не е право, и тъй ще мине живота си. Добре, но има един основен закон, с който ние не трябва да си играем. Той е, че света има абсолютен ред и поредък. Това е първото нещо. Туй го отричат философите. Песимистите казват, че този свят е един от най-лошите светове. Възможно е. Оптимистите казват, че този свят е един от най-добрите светове, по-добър свят от него няма. Възможно е. Олагели – и едното и другото е възможно. Но нашият свят, нашата земя е само едно звено от всички светове. Земята е един свят от най-низките светове, тя не е от висшите светове. Ние сме още отдолу. Този свят е само едно приготовление, отлична лаборатория е. И когато някой човек стане много своенравен в Божествения свят, и не иска да се подчинява на Божествените закони, изпращат го тук на земята. Тук има даже някои архангели. Седят горе те, искат да подигнат бунт, и Господ казва: „Изпратете го долу на земята“. Дойде тук, оковат го в материята, започне да ходи той тук-таме, маха главата си, туй каже, онуй каже, никой не го слуша. „Не върви живота“, казва той. Вие казвате: „Нали е архангел” ! Да, той е като един генерал. Докато има войници, казва: „Напред!“ – Изважда ножа си, силен е. Но като няма войници, остава сам, и какво може да направи. – Нищо. Да, архангел е, докато има сили зад себе си, и тогава може да ги управлява, всичко става. Но, като извади ножа си и каже „Напред” , а те не го слушат, какво може да стане? Следователно, всички наши постъпки трябва да бъдат разумни. Защо? – Защото нашият живот не зависи от нас. Има една велика сила, която е вложила живота в нас, и тя държи сметка за всичко. От нея всичко зависи. Някой казва: „Аз мога да живея, както искам” . Не, много се лъжете, не можете да живеете, както искате. Че не можете да живеете, както искате, ще видите, че утре тази сила ще ви хване, и ще каже: „Хванете този голям генерал, турете го тук вътре в гроба!“ И започва тогава живата природа да действа, дере кожата му, от тук вземе, от там вземе, и след 5–6 години виждате, останали само голи кости. Къде е генералът, къде е отишъл той? Не само генералът е там, но какви патриарси, какви адепти, какви брамини, какви пророци има! Къде са отишли те? И в туй отношение има един велик закон, който постъпва еднакво справедливо към всички пророци, царе, оголва ги всички тия хора. Ама цар е той! Още по-добре, той е мазничък, доведете го тук, той повече ще плати. По същия начин ще смъкнат някому кожата, както и на последния бедняк. Питам тогава: Каква разлика има между бедния и богатия, когато смъртта ги хване? За смъртта ние имаме едно особено, смешно понятие. Според индуската философия, смъртта е Бог, една Божествена сила, която разполага с всички закони. Тя казва: „Доведете тук този непокорния!“ Съблечете го. „Хайде сега върви си по пътя“!

Христос, Който познава закона, казва: „Аз не дойдох да разруша, но да изпълня“.

Сега, ние като влезем в този път, мислим, че можем да пристъпим закона. Не. Ако един праведник преяде, по същия начин ще го боли корема, както един грешник. Ами че праведният в какво трябва да се проявява? Праведният трябва да бъде умен човек, да знае как да яде, да се задоволява с малко, и да знае как превръща тази енергия от туй малкото. Ние съвременните хора много работим, малко печелим. И почти целият ни живот сега е превърнат към това стремление да си изкараме прехраната, както и птиците. Ние и птиците в туй отношение си мязаме. Гледаш някое врабче, ходи цял ден, тук кацне, там кацне, на плета кацне и ти казваш: „Колко е свободно то!“ Да, но то цял ден ходи, гледа, где да намери храна да се наяде. Вечерта казва: „Слава Богу мина деня, намерих си малко храница“. На другия ден, то пак си търси храна. Казваш: „Колко хубаво гледа!“ Гледа хубаво, търси си храна. Да кажем, вие сте агент на някое осигурително дружество. Ставате сутрин, казвате си: „Господи помилуй, кого да осигуря днес? А, ще отида при този там Петко Драганов, той е богат, ще го осигуря за 50–60,000 лева.“ И отиваш да го убеждаваш, търсиш прехрана за себе си и за децата си. Не е лошо. На другия ден, пак ставаш, казваш: „Господи помилуй“. Имаш някоя възлюблена, вземеш перото, драс-драс, написваш нещо – поет си. Проповедникът стане сутрин, седне и той да мисли. Чакай, дойде му наум нещо, вземе Библията, прочете някой стих, ще проповядва върху него. Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-големият праведник, та за другите… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаеш? В Америка има много проповедници, някои от тях са много ексцентрични, във всичките църкви има такива, та един от тях проповядва пред голяма публика, казва им: „Или трябва да живеете, както Бог казва, или всички ще отидете в пъкъла. Аз имах една баба, тя не слушаше Господа, и като умре, в пъкъла отиде“. Един господин от събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, где отиваш” – В пъкъла отивам, няма ли да пратиш много здраве на баба си? Питам този проповедник, който казва, че баба му е била в пъкъла, той ходил ли е в пъкъла? Само този човек, който е ходил в пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. Ти ходил ли си там, знаеш ли какво нещо е пъкъла, проверил ли си го? Ама езиците им засъхвали! Ти бил ли си там? Ама тъй казва Христос. Добре, ако вярвате в думите на Христа, вие не трябва да грешите. Вие не вярвате в думите на Христа, затова грешите. Ако човек само един път е бил в ада, то, като дойде на земята, изведнъж ще се освободи от всичко, и ще каже: „Туй, което видях, след тия мъчения, които минах, не искам нищо, нито парите нито къщите, нищо не искам” . Ще кажете: „Ама то е празна работа!“ Сега, има евангелистки проповедници, които доказват колко милиона години ще стои човек в пъкъла, колко време ще страда. И започват: Ако човек влезе в пъкъла, то, няма да му се простят греховете, докато не се изпари всичката вода на океана, като се приеме, че само по една капка вода се изпарява на годината. Той съветник ли беше на Господа? Казвам: „Ти не разбираш Писанието“. Защо твърдят те това? Защото в Писанието там Бог казал на еврейския народ: За вечни времена ще ви изхвърля от лицето си. Какво означава това „Вечно“? Значи веки-веков. Минат се 200–500–600 години, дойде един пророк, казва: „Израиле, обърни се към мене“. Дойде друг пророк, казва: „За вечни времена ще ви изхвърля от лицето си“. Во веки веков. Какво значи това 10,000 години? Ние не сме съветници на Бога, и нямаме право да казваме, кой колко ще бъде наказан. Не е въпросът за наказанията. Има закон, който хваща човека. Туй трябва да го знаете. Човек вътре в една минута може да преживее хиляди години страдания. Тъй щото страданията, наказанията не се определят от времето.

Сега, да се върнем към нашата мисъл. Има закон в света, който трябва да спазваме. Този закон е необходим за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бъдещето общество, непременно мъжът и жената трябва да знаят този велик закон, защото, казва Христос: „Този закон няма да се измени дотогава, докато небето и земята преминат. Нито една резка от този закон няма да се измени“. Е, хубаво, тогава Христос казва: „Какво се изисква за изпълнението на този закон? “ Има два начина за изпълнението на този закон. Единият начин е чрез страх, както в животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вторият начин е чрез закона на Любовта, на Мъдростта – не само да обичаш, но да си мъдър да изпълняваш Божия закон. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате две родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измени мнението си заради вас, и ще каже: „Аз мислих, че майка ми е по-умна“. Питам: Защо дъщеря ви е изменила мнението заради вас? Какво е причината? – Има вътрешни причини. Сега, като влезем вътре в религиозния живот, същевременно трябва да стане една промяна и в душата и в ума на човека в неговите разбирания. До тогава, докато ти мислиш, че някой може да вземе твоето щастие, ти не си свободен. Щастието на човека в света зависи от него самия. Никой не може да ти вземе щастието. Щастието на човека, това е Бог, Който живее в него, А като казвам Бог, Който живее в човека, не разбирам друго нещо, освен, че това е едно схващане, една особена светлина, която, като озари човека, в него става една особена промяна, и той вярва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислиш, тя веднага ще те направлява. Намислиш нещо, веднага ти се казва какво трябва да направиш. Туй Божественото никога няма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога няма да има нещастия. Искаш да пътуваш за Бургас. Нещо ти казва: „Не пътувай днес, ще стане някаква катастрофа“. Мислиш да пътуваш нейде с параход, нещо ти казва: „Не пътувай днес, параходът ще пострада като Титаник, отложи пътуването си за след два месеца“. Друг път нещо ти казва: „Не отивай на театър тази вечер, театърът ще изгори.“ И наистина, няма да се минат няколко часа или един ден, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искаш, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имаш за себе си един закон. Туй Божественото държи сърцата на хората вътре в света, и с тия сърца То може да направи от нас, каквото иска.

Сега, някои мислят, че са много самостоятелни. Много се лъжете. Аз бих желал да видя един човек в този свят, който да е самостоятелен. Когато държавата издаде един закон, чрез който обяви война, и каже на всички да отидат на война, колцина от вас биха проявили своята воля, своята самостоятелност? Има два закона. Според единият, ти можеш да воюваш по убеждение, а според другият – може да воюваш по необходимост, по налагане. Питам: Колцина от вас бихте издържали следното положение: да си гладувал 4–5 деня, и гледаш, някой си оставил торбата с хляб. Можете ли да се въздържите от да не вземете хляба от торбата? Има хора, аз не казвам, че няма такива, но малко с. Какви малки случаи има в света, в който ние трябва да проявим своята воля. За пример, ние съвременните културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато някой не ни поздрави, или е невнимателен към нас в поздрава си. Срещнеш някой приятел, и той не те поздрави, тебе ти става мъчно. Аз срещна някой приятел, не ме поздрави. Аз извинявам този човек, влизам в положението му. И аз някой път срещна някого, поздрави ме, каже ми „добър ден“, не му отговоря, замислил съм се някъде. Всеки един човек си има нещо, което го мъчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срещнеш някой, казваш: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебе в това време. Той има да взема от някъде 10,000 лв., не са му върнали тия пари, и той се мъчи. Срещнеш го, не те поздрави. „Този човек на мен се гневи нещо“. – Не, този човек си има някаква беля на главата. Някой човек си върви по пътя, изкълчил крака си, боли го, ти го срещнеш и казваш: „Поздрави ме, но нещо не е разположен към мене“. Не търсете разположение от съвременните хора. Всеки един човек, във всеки дом си има по един червей вътре, по един голям трън, Павлов трън. Питам сега: Как ще изпъдим тия тръне навънка? Ние казваме: „Христос ще оправи света“. Христос, това е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, който трябва да се приложат между мъже и жени, между учители, свещеници, в цялото общество, всички трябва да ги знаят и прилагат разумно, да работят по Божествения закон. Затуй Христос казва: „Бог ще бъде верен на закона си“. А сега? Майката ще бъде един лош наклон на своето дете и след туй ще дойдат ред възпитателни заведения да изправят това дете, да изправят този наклон у него. Е, как ще изправиш това дете? Как ще го изправиш, като не знаеш причините? Трябва да знаеш кои са причините за престъпността. Причината за престъпността у всички хора не е една и съща. И най-после, трябва да знаем, кое е престъпно и кое не е. Трябва дълбоко да се разбират потънкостите на човешката душа и нуждите ѝ.

И сега, ние съвременните хора, сме дошли до една фаза, дето за всеки човек трябва да се дадат специални условия, за да се проявят неговите способности. Ние живеем в тъй наречения „век на огъня“. И сега се иска много малко, за да се прояви този огън у всеки човек.

Сега, второто положение: пророците трябва да дойдат, да се пробуди у нас разумното, и тия закони трябва да се приложат. За да се приложат законите, ние трябва да почнем да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до известни познания, но тия познания не са достатъчни, защото за в бъдеще животът ще се усложни, ще стане по-сложен, ще се измени. Какво е положението на съвременните млекопитающи? Едно време те са били господари, сега са слуги. Едно време черната раса са били господари, сега те са слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всяка една раса е дала нещо, тя проявява своя закон. Следователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една от най-благородните раси, аз я наричам раса на Любовта. Тя ще внесе една нова култура, в която хората ще се познават по особен начин. В тази нова култура няма да има такива хотели, като сегашните. Като влезеш в един град, няма да се записваш отде идеш и къде отиваш; няма да има, както сега, позволителни, право да пътуваш и други подобни. Във всички градове, дето ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидеш в един град, най-малко 10 души ще те поканят у дома си, и между тях ще има спор, кой да те приеме; и в който дом отидеш, той ще има привилегия между другите, че него си посетил. А сега какво? Отидеш в един град, и всеки си отива в хотел. Тази нова раса ще бъде умна, няма да бъде месоядна раса, ще се храни изключително с растителна храна. А сега ние престъпваме закона. Някои учени хора казват, че месото съдържало по-голяма хранителност. Да, то съдържа по-голяма хранителност, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млекопитающи са достигнали до човешкото съзнание, и като ги колим, от страх в техния организъм се образува една отрова. И в съвременните културни хора тази отрова е причина за разните нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всяко едно животно отделя такава отрова. Съвременните лекари признават това, но казват: „Без месо не можем” . Да, който иска да бъде от тази раса на Любовта, трябва идейно да се откаже от месото. Ние трябва да пресъздадем нашия организъм; ако не го пресъздадем, ще имаме същите побуждения, каквито у животните. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и един вълк? Да кажем, че лисицата е по-умна, по-хитра от някое тревопасно. Нима слонът е по-долу от лисицата, по-малко интелигентен от нея? Слонът със своя хобот може да свърши 10 пъти по-голяма, по-хубава работа от лисицата. Ще каже някой: „Добре, но и славеят, който пее тъй хубаво, храни се с мушици“. Ами гълъбът, който се храни само с зрънца, седи ли по-долу от славея? Гълъбът се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранят с мушици, и те имат философия, като тази на хората. Обаче гълъбът поддържа друга философия, казва: „И с зрънца само човек може да се храни“. Тази философия поддържат те. Гълъбът на опит показва, че неговата храна е по-хубава. И виждаш ли много славеи, който се хранят с мушички, както пеят, пеят си на някое дърво, падат и умират. Защо? – Заразили се. Казвам: „Ако един ден славеят се храни само с зрънца, ще има по-хубав глас, отколкото сега“. Така и нашите певици, които имат хубав глас, ако пият винце, това-онова, няма ли да се развали техния глас? Казвам: „Ако една певица иска да запази своя глас, не трябва да яде нищо кисело, лютиво, да не яде месо, да не пие никакво винце или какво и да е друго питие“. Една певица за да пее добре, трябва да има възвишени, благородни чувства, да ѝ се даде подтик.

Сега, Христос казва: „Не дойдох да разруша, но да изпълня закона да науча хората как трябва да живеят. “ Питам сега нашите философи: От 2,000 години заели ли са се те да кажат в какво седи изпълнението на този закон? Мислите ли, че ако съвременният християнски свят биха се заели да направят един опит да приложат Христовото учение, нямаше да имат резултат? Туй не е упрек. Гръцката църква и римската църква се спориха с хиляди години за един символ: от где произтича Дух Святи, и още не са го разрешили. Католиците са канонизирали едни светии, православните не приемат техните, те са канонизирали други – има спор между тях. В туй не седи въпроса. Христос не е дошъл да канонизира светиите. Това не е за упрек, но казвам, че Христовото учение е обществено учение, то е, за да научи всички души как да живеят разумно, да създаде добри домове, да научи всички братя и сестри, слуги и господари, майки и бащи, да живеят всички по закона на Любовта, Мъдростта. Слугата да е доволен от работата си, и същевременно да е независим. Да работи съвестно и в работата си да каже: „Господарю, аз съм готов да се жертвам заради тебе, но да лъжа, да крада заради тебе, това не мога да го направя. Ти можеш да ме изпъдиш, но аз искам да бъда свободен. Всяко нещо което е право, мога да го изпълня“.

Сега, като се явяват тия въпроси, ето какво трябваше да направи християнския свят. Ако всички християни, ако всички свещенници, проповедници, както от православната, така и от евангелистката и католическата църква се съберяха, за да намерят един начин, един метод, за един месец да се обърнат всички към Господа, и да кажат: „Господи, дай Твоята сила, да изявим на света как трябва да се живее“. Тъй трябваше да направи духовенството, когато предстоеше на християнския свят да воюва. Щяха ли да им забранят, ако те изпратиха едно писмо до духовенството на целия свят със съдържание: всички ние еди-кой си ден ще се съберем, ще се обърнем към Господа да се молим да отклони тази война. Щеше ли да има война тогава? – Нямаше да има. А какво стана? Евангелските проповедници в Америка тръгнаха със своя народ, английските проповедници – с Англия, брамините там, германските с Германия, ходжите – с Турция, българите – с България, всички взеха участие. Питам сега: Где е тук законът, где е пророкът, где е разумното изпълнение на закона, на волята Божия? – Няма го. И казват духовниците: „Ние не сме в състояние да спрем войната“. Да, вярно е, те не са в състояние, но са в състояние да се молят на Бога. Господ щеше да спре войната. Чрез това те щяха да имат един жив опит. И туй, което разяжда съвременното човечество, то е, че навсякъде в християнския свят съвременното духовенство има една слабост, че не иска да признае своите погрешки. Аз казвам: „Най-напред духовенството трябва да признае своите погрешки, да ги изповяда.“ Умният трябва да признае погрешката си. Той трябва да каже: „Аз направих една погрешка“. Ами ако аз съм един касиер, и направя едно погрешно начисление, и дам на някой човек 10,000 лв. по-малко, отколкото има да взима, не трябва ли да пратя да повикат този господин, и да му кажа: „Господине, аз направих една погрешка в своите изчисления, дал съм ви 10,000 лв. по-малко, вземете си парите, извинете ме!“ Умният човек трябва да признае своите грешки. Е, ние, които искаме да служим на Бога, не трябва ли да признаем своите погрешки? Хубаво, един народ се познава по своето духовенство. И тъй, като влезеш между един народ, ще гледаш какви са неговите духовници, неговите учители, неговите управници. Всички тия духовници, всички тия учители, всички тия управляющи, могат ли да бъдат по-добри? – Могат.

Сега, една лоша черта, която има у българите, тя е, че българинът е фаталист. Той казва: „Тази работа няма да я бъде, няма да върви“. И не върви тази работа. Той е развил в себе си туй чувство да схваща лошите моменти. Той не разбира още закона, че може да противодейства. Затова казва: „Туй дете трябва да умре, тъй му е писано“. И умира детето. Че аз мога да уморя всеки едного от вас. Как? – Като не му дам 40–50 дни да яде. И как да не умре? – Ще умре, и оттатък ще мине.

И Христос сега казва: „Аз дойдох да изпълня закона“. А този закон на Любовта сега трябва да се проповядва, трябва да се изпълни между всички духовници. А сега, между всички духовници има спор, те признават, че има един Христос, че Той е Син Божий, но не изпълняват Неговата воля. И при туй положение, хората не могат да се обърнат към Бога, колективно те не са се молили, и днес, те още не могат да се решат, да кажат: „Господи, ела ни на помощ“! Ами че духовниците са канали. Те не виждат, че светът може да се разруши, и казват: че Господ само чрез тях трябва да проговори. А аз казвам сега, че Господ никога не е говорил чрез духовенството. Те ще ме извинят, но така е. В старата еврейска църква пророците всякога са излизали от простия народ. Които са ставали пророци, все от народа са излизали и към никакво племе не са принадлежали. Имало е пророци от говедарите. Казва един пророк „Господ ме взе от говедата и пророк ме направи.“ Той е бил говедар, но умът му не бил говедарски. Опасността на духовниците е там, не че те имат зла умисъл, но като се вдават на обществен живот, не могат да схванат волята Божия, не могат да разберат Божествения закон. Ами че аз не съм ли правил опити със себе си? Със себе си правя опити. Кесията ми е пълна. Дойде един – дам му; дойде друг – дам му; дойде трети – дам му, изпразни се кесията ми, и после казвам: „Ами за мене няма“. Но, законът казва: „Дай!“ Ами нали вярваш? – Да, но и за себе си трябва да мислиш. Щом мислиш за себе си, и ти ставаш като другите хора. Трябва да се изпълни закона! Е, хубаво, аз съм здрав, взема мотиката си, отида на лозето, копая, и пак си изкарвам своята прехрана. И у нас трябва да има убеждението, всички да имаме по един занаят, да бъдем готови на всяка една работа. А сега ние се събираме и мислим, кой е праведен човек. Писанието казва: В света няма праведен човек. Праведен човек е само онзи, у когото Бог живее, или който е съединен с Бога. И когато аз употребявам думата Бог, не разбирам този Бог, когото вие търсите на небето, но този Господ, Който ви дава деца, дъщери и синове, който урежда работите ти. Когато си болен, помолиш Му се, Той ти помогне, оздравееш. Някой път си уреждаш работите, не могат да се уредят, Господ ти ги урежда. Детето ти е малко глупаво, помолиш се, почне да се вразумява. Една вътрешна сила е Той, но хората не я знаят. Има една сила в света, която може да опитате. Всеки един от вас може да опита тази сила.

Сега, някои ще кажат: ама в такива заблуждения!… Не, това не е фатализъм. Ако ти си един умен човек, Господ ще ти говори по един начин. Има друга една опасност, дето някои казват: „Духът ми проговори“. Духът Божий и твоят дух са едно и също нещо. Ти и Духът Божий, едновременно, сте едно и също нещо, само че ти като мислиш, че си отделно нещо от Бога, там се заблуждаваш. Понеже, като си малък, искаш да проявиш силата на Бога. В туй малкото нещо, което си ти, в този малкия ум ти не можеш да си като Бога. Много мъчно е човек да бъде като Бога. А можем да бъдем като Бога в едно нещо. Вие опитвали ли сте да обичате хората? Правили ли сте такива опити? И тъй, първият закон, който ние хората трябва да приложим, той е следующият: ние трябва най-първо да обичаме Бога със сърцата си, с ума си, с душата си и със силата си. Защо трябва да обичаме Бога? – За да познаем себе си. Това е първият закон. И аз обуславям този закон тъй. Всеки един човек трябва да се грее дълго време на слънцето. Само така той ще се прояви, ще прояви своята енергия, и ще се съзнае. И онзи, който не се е грял на слънцето, той човек не може да стане. И тия хора, който слънцето не ги грее, те стават малки, малки, смаляват се, джуджета стават, а тия, който са грети, те се разширяват. Сега, тази промяна трябва да стане в нас. Ние трябва да любим Бога, за да познаем себе си. Познаем ли себе си, ще съзнаем своите задължения в света, и ще станем носители на тази велика Божествена мисъл. Как ще се греем в нашия съвременен живот? Ако ние сме във връзка с този живия, великия Господ, ние няма да страдаме от неврастения; каквито мъчнотии и да имаме, всякога ще се разрешат добре, по един разумен начин. Аз не казвам, че този Господ е като обикновените хора. Онзи, когото тази светлина е озарила, този човек е много благороден, той е толкова скромен, толкова умен. Не мислете, че този човек все молитви ще прави, все на Бога ще се моли. Някой път отиваме на Витоша, който ни срещат запитват ни: Да се молите ли отивате? – Да дишаме чист въздух. Чудни са хората! Ами че аз си дигам ръцете не само когато се моля. Може да си правя упражнение, може да си късам круши. Не мислете, че когато си дигнем ръцете, все Господа търсим. Где е Той? Нагоре ли е? Не, не, човек и без да си дига ръцете нагоре, той ще намери Господа. Той е едно дълбоко съзнание. Когато срещна такъв един човек, той и без да си дигне ръцете нагоре, ще позная, че е с Бога. Срещам един човек, който три дни не е ял, аз съм ял вчера, ще му кажа: „Братко, ела с мене в тази гостилница“, и ще седнем двамата заедно на една маса, аз ще го питам от къде е, той ще ме пита от къде съм, приятелски, братски ще се разговаряме, и ще минем. Някой казва: „Разговарят се“. Аз ще ви дам начин как да се разговаряте. Срещна някого, кара една каруца, изпотил се, няма да го попитам: где е ходил, откъде иде, защото и той сам няма да ми каже, но ще хвана каруцата му от другата страна, ще теглим двамата каруцата, ще се изпотя и аз хубаво, и тогава ще го питаш: Братко, кога тръгна от града? Той ще има доверие сега в мене, и като стигнем до къщата му ще ме покани у дома си, и ще ме нахрани. Така ще постъпя, а не да му казвам: Ти си се изпотил, няма ли да си купиш още един кон? Не е въпросът в това, покажи вниманието си към брата си, покажи, че го обичаш. И тогава ще кажем: Как да ходим в църква? Ето, аз бих желал по този начин да влизат хората в църква. Влезеш в дома си, жена ти не е наготвила, не се сърди, но вземи, наготви ти, и кажи: „Аз се радвам, че ти не си наготвила, та да мога да ти помогна. Ела, Марийке, да ядем. “ Жената дошла в къщи, намерила, че мъжът ѝ не сготвил, сърди се. Нека сготви тя, и да не се сърди. Тъй е то, туй е новото учение, тъй трябва да го покажем на опит. Ами че, вместо да седи и да се моли: Господи, Господи, излей Духа си върху нас, благослови ни! А, благослови ни! Я да се опретна аз, че да кажа: „Господи, аз ще покажа, че Ти си жив и здрав, и заради Тебе, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лук, ще сготвя“. „Ами как си се изменил тъй?“ – Днес ме посети един мой добър приятел. „Приятел ли?“ – Да, поговорихме си с него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение?“ – Утре, като говорим и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А в нас има едно естествено изопачение. Един англичанин имал един укротен тигър, водил го винаги със себе си, като едно кученце. Този тигър имал обичай да му ближе ръката. Един ден, както си седял англичанинът и си четял една философска книга, тигърът като лизал, лизал ръката му, претрил кожата му. Англичанинът чува едно ръмжене, и вижда че тигърът се готви да му прехапе ръката. Един негов негър, като вижда това, удря тигъра с пушката си, и освобождава господаря си. Този тигър е пред вас. Има такива случаи в живота ни, дето този тигър се проявява. Този тигър е туй животинското у нас, и ние трябва да го подчиним. И аз още не мога да ви убедя в това.

Сега, някои ме питат: Каква е целта ти, защо проповядваш? Ако аз съм дошъл в света да проповядвам едно учение, каквото всички други проповедници проповядват, тогава няма нужда да идвам, но аз проповядвам едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега са проповядвани. Христовото учение е учение, което трябва да се приложи в живота в най-малките опити, в отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има в света, може да се съберат един ден, да се помолят на Бога, да им помогне, за да приложат това учение. Могат да го приложат, и тогава ще се разберем. Иначе, не е въпросът, какво е говорил Господ в миналото. Аз казвам: Какво говори Господ днес това важи. Този Господ за мене е жив. И Христос днес не е туй, което е бил едно време. И аз мога да ви докажа това. Едно време Христос беше разпнат на кръста, и Неговите ученици се разбягаха. Сега Христос е великан, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега с Него горе има 144 хиляди души, които са завършили своята еволюция. Ако Той с тия 144 хиляди души приложи своята сила в каква и да е посока, Той ще е в състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христос е слаб. Ако Христос днес със своята сила съсредоточи мисълта си към кой и да е народ, Той всичко ще разтопи. Пред лицето Божие, пред Христовата мисъл ще се разтопят всички неща.

Сега, някои ще дойдат, и казват: „Да приложим ние туй социално учение“. Туй социално учение може да се приложи. Всички съвременни учения, всички съвременни теории може да се приложат, но само върху този вътрешен принцип. Всички растения могат да растат, само ако има почва. Почва трябва нали? Всяка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвам: Христовото учение е една почва за всички социални учения. В тази почва всичко може да се приложи; всички съвременни социални, политически партии, защото, да признаем, всички партии, изобщо, без разлика, имат нещо идейно, макар че имат неща, които не са приложими. Всичките тяхни идеи могат да се приложат само въз основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съм казвал много пъти, че майките и бащите могат да приложат Христовото учение. Как? Вие трябва да вярвате в Христовото учение, и когато се ражда син или дъщеря, вие трябва да знаете какъв наклон да дадете на вашето дете. Майката може да вдъхне на детето си разумност и интелигентност, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиот. Бременната жена не трябва да се бои от нищо, трябва да ѝ се внушава безстрашие, тя трябва да бъде смела и решителна, без страх и тъмнина трябва да ходи тя. Туй трябва да се проповядва на бременната жена. Нейният ум трябва да бъде бодър, да е зает с всички възвишени и благородни мисли, и то не само с мисли от отвлечения свят, но и с всички реални истини, които занимават днес съвременното общество. Бременната жена не трябва да се плаши от нищо. Тя трябва да бъде крайно оптимистка, да каже на детето си: „Слушай, мама, аз искам от тебе да бъдеш един съвършен човек, да носиш всичкото благо в света, и да знаеш, че човек всичко може да направи в името Божие“. А сега, как ще може онази бременна майка да вдъхне нещо велико, благородно в детето си, когато тя се страхува, мъжът ѝ по цели нощи не се връща в къщи, съседките ѝ я дразнят, и тя постоянно плаче. Какво ще бъде туй дете? Туй казвам на младото поколение. Някой казва: „Да не се жени човек” . Не, нежененето не разрешава въпроса. Всеки човек иска да обича и да бъде обичан. Някой казва: „Не искам да се женя“. – Да, но водиш любов. Хубаво, ти не искаш да се жениш, но ядеш, нали? Не е въпросът там. Въпросът седи в следующето: всички трябва да изпълним един закон, абсолютно всички трябва да изпълним волята Божия по един и същ начин. Волята Божия заради мене и заради вас трябва да бъде един свещен закон, върху който не трябва да мислим, и върху този закон трябва да бъдат включени всички други закони. Трябва да имаме едни свещени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трябва да бъде учение на опит. Не само това, но в природата има сили, има неща, върху които ние не можем да мислим. В природата има известни блага, които тя всякога ни праща. Само природата може да ни освободи от туй робство, в което се намираме. Има само един елемент в природата, който не е заробен. Въздухът го приемаме, водата – също, остава само храната, която днес не знаем как да приемаме. Твърдата храна можем да я приемаме по лесен начин, има друг начин за обработването ѝ. Но сега няма да се спра да разправям за това, то е за учените хора. Аз зная, мога да обработвам земята по особен начин. Ако аз взема да обработвам един декар земя по свой начин, а друг обработва 100 декара земя, от моя декар ще изкарам толкова храна, колкото вие ще изкарате от вашите 100 декара. В моето жито, изкарано от един декар земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото в житото от вашите 100 декара. Има начини, как да спестяваме времето, и пак ще ни остане още доста много време. А сега, при нашето невежество, ние казваме: „Тъй е казал Господ“. Не, ние сме се отбили от онзи естествен, велик път на нашето развитие, че заради нашите грехове животът ни е станал толкова напрегнат, толкова нещастен, че не можем да си отдъхнем, и като си легнем, цяла нощ не можем да си починем спокойно.

И Христос казва: „Аз не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвам. Аз казвам: „Вие, които сте готови, ще направим една крачка напред. “ Не трябва да се спрем тук долу, защото, ако се спрем тук, нищо не сме спечелили. Следующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме пет чувства, шестото чувство трябва да дойде. Всички трябва да бъдем пророци, да предвиждаме нещата, от далеч да ги предвиждаме. И всички трябва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господ да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий?“ – Можем. Няма по-сладък от Божия глас, от Онзи Великия. И тогава навсякъде, където ходиш, в душата ти ще има радост и веселие, ще има нещо разумно, и с който човек се събереш и влезеш в разговор, ще разбереш дълбочината на неговата душа, на неговите мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнат да си услужват един друг. А сега, ние живеем всеки сам за себе си. Не, ние хората, които вярваме в Бога, сме в състояние да направим всичко. Туй е новото учение. Ние сме в състояние да направим всичко. Не чакайте вие спасение от другаде, спасението е в Бога, и силата е в Бога. Тази сила днес може да я имате. Аз съм ви казвал и друг път. Не търсете велики неща, започнете с най-малките опити. Непременно с най-малките опити започнете. Тия опити са следующите: да направите едно подобрение в домовете си. Щом започнете да живеете по Христовия закон, ето какво ще стане по домовете: майката е била цял ден на работа, а дъщеря ѝ в къщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, аз днес всичко свърших в къщи, вода донесох, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне от работа, синът му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, аз свърших работата си, донесох кюмюря, а ти си работил цял ден, почини си сега“. Жената ще посрещне мъжа си, също така всичко приготвила, наредила предлага му да си почине. Това е то Любов, Божията Любов. А ние, сега седим като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му аз работата, захласнал се е някъде, аз нали си го зная. Ах той, той… нарежда тя“. Мъжът казва: А, тя, тя, зная я аз нея. Проповедникът казва: „Зная го аз моето събрание, не го бива него“. Аз казвам на всички: „В нас има известни заблуждения и вярвания, които трябва да отхвърлим” . Ние сме в състояние да подобрим нашия живот, и Бог иска да го подобрим. Писанието казва: Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето си, приемете го. Христос казва: „Ако ме любите, ще изпълните моя закон” . „Както аз бях послушен на учението на моя Учител, така и вие, ако ме любите, ако ме слушате, приемете моето учение, изпълнете моя закон” . Туй е с което сега може да се направи един малък опит в хората на новото учение. И тогава ще имаме нов тип хора. Новото учение ще ни даде нов тип хора. Лицето ви трябва да е малко продълговато, да не е валчесто като месечина. Защото, за сега имаме три типа хора: единият тип е на месечината, те са хора сангвиници, имат лице валчесто, очи сини, вежди тънки, страни пълнички, ръце пълни, веселички са, похапват си добре. Вторият тип хора са с продълговати лица, мускулести, енергични, с дебели сключени вежди, коси черни, остри, ръце мускулести, те са като военни, като ходят навсякъде енергия пръскат. Третият тип са хора с крушообразни лица, с хубави чела, с тънки коси, с кафяви очи, нежни, деликатни, поетични, живеят в един особен свят, и за тях казват: „Тия хора не са за земята“, Не са за земята, разбира се. Четвъртият тип, това са флегматичните, пълни като бурета, с дебели устни, с широк нос, ръцете си носят отпуснато, и за тях казват: „Светът да изгори, те не искат да знаят” . Това са то до сега четири типа. Има друг един тип идеален, те са хора с един такъв жив миловиден поглед, с такива подвижни души, и като те срещнат, вдъхват ти доверие, и щом си в тяхно присъствие, те ти казват: „Не бой се, твоите работи ще се уредят, знаем от какво имате нужда, знаем, че в дома си не сте добре, знаем, ще ни извините, знаем, че жена ви се е карала, извинете ни, искаме да ви услужим, приемете тези пари, когато можете, върнете ни ги, ако пък имате нужда, ние ще ви услужим. Когато имате някаква нужда, заповядайте. Работите ви ще се уредят, имайте вяра, не бойте се. Има много такива приятели като нас, все ще подпишат такава една полица“. Аз някога съм ви обещавал да ви опиша тия хора. В тях има една особена красота, те ти вдъхват особени мисли, те са хората на Любовта, Мъдростта, Истината и добротата, всичко това в тях диша, и те казват: „Може, може, всичко за ближните“. Следователно, ние всички трябва да се стремим да образуваме този нов тип в себе си. И Павел казва:, че този новият човек е заченат, но ние искаме да го задушим. Щом дойде у нас възвишеното, благородното, ние казваме: „Я го отхвърли, ех че си станал глупав” ! Не, остави туй възвишеното да се прояви в тебе. Ще дойде един нов живот в твоето съзнание, и ти ще познаеш Бога, няма да се съмняваш и ще оправиш живота си. Аз правя опити, и се чудя на това крайно подозрение в съвременните хора. Ще влезе някой в трамвая, друг го побутне, той се поглежда „Извинете“, казва, „бутнах ви“. Като виждам, че някой се съмнява, казвам му: „Братко, ако имаш нещо изгубено, аз ще го платя“. Той се извинява. Ама наистина, как ще ми се довери той, та ще покажа своята честност? Бръкне в джоба си, кесията му няма, а аз съм до него. Как ще му докажа, че не съм я взел. Потърси, потърси казвам му: „Приятелю, извинете ме, тука е“. Да се не плаши този човек. Навсякъде страх! Аз съм опитвал друг един въпрос. Ако вашият ум е буден, ако вие мислите, няма да има нещо в това учение, което да може да ви изненада. Някой път казвам: „Тия неща са мъчни в приложението си, понеже в природата има известни сили, които противодействат. И тия сили произтичат пак от хората. Има хора в света, които са колективно съединени, и като не желаят да дойде доброто в света, противодействат” . За пример, вземете гърците, те желаят, щото от България нищо да не стане. Туй е една колективна мисъл. И българите трябва постоянно да се бранят от тия мисли. Има народи, които несъзнателно си пращат лоши мисли, и всякога трябва да се пазят един от друг. Затуй всеки един народ трябва да бъде духовен, да има мощна сила, за да отблъсква, да отпраща назад. И ако ние живеем в Името Божие, в Неговата Правда, няма да има сила в света, която да може да ни победи. И Христос казва: „Аз не дойдох да разруша закона и пророците, а да изпълня закона“. И всичките народи трябва да съзнаят туй, и духовниците трябва да го съзнаят, и светът да го съзнае, понеже пак казвам: „Решено е, и указ има издаден от невидимия свят и Небесният Цар е изпратил прокламации до всички, и ангелите са взели разпореждания, че за в бъдеще, всички лоши хора ще се намерят в затвора.“ „Нека го знаят всички това!“ За в бъдеще има шанс да живеят само добрите и благородните хора. Само те ще останат на земята. Няма да има изключения. Туй ще го опитате. Не се лъжете! Времето на злото мина, ще престанат престъпленията. Решено е и свършено е. В Божиите решения няма обратни процеси. Следователно, този свят Господ ще го прекара девет пъти през огъня, но свят ще стане Този огън ще бъде разумен огън. Хората ще поумнеят. В тях ще се роди особено съзнание. Те вече съзнават това, във всички хора има хубави желания. И вие не трябва да бъдете страхливи. На всички духовници, свещеници в България трябва да им се говори. Само по този начин ще се подигне българският народ. Нека се даде на българският народ един Господ на благородството, че да им се отворят сърцата, да покажат своя характер. Туй е благородство! Туй е българската църква! Нека излязат всички попове владици, които и да са те, добре дошли ще са, нека пожелаят да се подобри църквата, но не само привидно. Аз съм за Царството Божие. Някой казва: „За църквата трябва да сме“. Не, аз съм за българския народ. Народът е, който е създал църквата. Той е църквата. Всички народи са църквата. Всички тия същества, които са свързани с нас и работят, те създават църквата, а всички свещеници и владици от народа излязоха. Следователно, там е, във всеки един народ Бог живее и се проявява. Туй трябва да го съзнаем, и трябва да се молим, за да се подигне народа. Това е общата идея, която трябва да съзнаем. Казват някои: „Ти правоверен ли си, ти българин ли си?“ Казвам: „Аз съм определил какво нещо е българинът. “ Четири качества трябва да има той. Може да четете някои от беседите ми, ще видите какви са тия качества.

Аз бих желал да се създаде у българина този новия тип, а той може да се създаде, защото българинът има добро сърце. Той има един практичен ум, излъжеш ли го един път, и светия да си, в нищо не ти вярва вече. Българинът е много практичен. Той пита: Туй учение, което проповядваш, с пари ли го проповядваш или без пари, за себе си ли го проповядваш или за другите? Той казва: „Щом е без пари, щом е за благото на другите, тук има нещо друго, аз ще си помисля“. Кажеш ли му, че проповядваш за пари и за себе си, той казва: „Тогава туй учение и аз мога да го проповядвам” . Той е много практичен и неговата философия не се лъже. Затуй ние трябва да бъдем искрени и честни. Първото нещо е да бъдем чистосърдечни. От всички онези, които ме слушате се изисква абсолютна чистота, искреност, светлина, никакво двоумение, никакво двоеличие, никакво користолюбие! Трябва да бъдем образци на един велик, възвишен морал. Нищо да не ни съблазнява. И млади и стари, да бъдем един образец! И тогава няма да има стари. Туй трябва да бъде идеал на младото поколение: Вяра непоколебима, любов безкористна, воля диамантна, пред която и смъртта, и всички неволи в този свят отстъпват. Това е живият Христос. Хора иска Той! Той ги има, но и вас кани сега. Вас кани Той, и ако вие не дойдете, други ще дойдат. Но ако всички изведнъж дойдат? Защо да не подемем тази работа изведнъж? Хиляди и милиони хора има, вдовици и сираци има, как ще им помогнем на тях? Ако всички ние съединим сърцата си в едно, ако всички съединим умовете си в едно и кажем: Този живият Господ да дойде на помощ! – В един ден ще оправим България, и във всеки град, във всяко село ще има мир и радост, ще има свобода в душите на всички. Души трябват сега, сърца трябват! Не да се надхитряваме, но да си отдаваме почитание един на друг, ще се надпреварваме в отдаване на почитание един към друг.

Следователно, ние не идем да разрушим закона, а да изпълним този велик закон на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Това трябва да се всади във всеки един ум, и казвам: Проверете тази истина. Ако някой от вас не вярва, направете само един опит с моите думи, за да се убедите в тях. Направете само един опит, но искрено го направете. Вие, които ме слушате, за да се убедите в истинността на думите ми, направете един опит, не два опита, само един опит, давам ви позволение. Направете опита, и резултатът ще зависи от вашата вярност. Този опит е следующият: Разболеете се, на умиране сте, кажете си така: „Ако думите на онзи човек, който ни проповядва там, са Божествени, в името на тия думи, Господи, повърни ми здравето, аз ще слушам, ще ти служа“. Или, някой от вас се забатачил в много борчове може да го осъдят на 10 години затвор, и къщи, всичко да изгуби, нека каже: Ако учението на онзи Учител, който говори в името на Любовта е Божествено, истинно, нека Господ ме освободи от тази беля, аз ще посветя живота си за служене на Бога. Ще има резултат, ако издържите думите си, ако посветите живота си на Бога, но речете ли да върнете назад, два пъти по-зле ще е за вас, от вас нищо няма да остане, ще бъдете пометени. Направите ли опита искрено, ще имате едно доказателство, че аз говоря една велика, жива истина, която съм проверил. Жив е Този Господ, може и други да направят този опит, но ще бъдете искрени, искрени, искрени, чистосърдечни в душата си. Аз искам да познаете този Господ, който ви е пратил, да видите, че Той е жив, и иска да се развивате. Не искам да ви проповядвам, че има Господ или няма Господ. Аз говоря едно велико учение. Туй учение днес може да го проверите. Аз съм го проверявал, с мене заедно са го проверявали и други, и вие всеки ден можете да го проверите. В мене няма какво да се съмнявате. Чудни са хората! Аз не съм взел днес никого на сила да му казвам: „Ти ще вярваш. “ Не, оставил съм всеки свободен, ако иска да следва. Казал ли съм някому: Не, тук ще подпишеш. Ако обичате, абсолютно свободни сте и вие, искам и аз да бъда свободен. Няма какво да ви критикувам, нито вие мене да критикувате. Аз влизам във вашето положение, имате големи мъчнотии. Ние ще ги поверим на Този велик Господ на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Той е в състояние да ни освободи от всички тия страдания, от които главата ни е побеляла. Иначе, може още дълги години да робуваме, няма нищо по-лошо от смъртта. Какво ни очаква още? Няма по-велико нещо от това, да живееш в мир и Любов с Бога. То е едно общение. То е нещо толкова велико, за което няма думи в човешкия език, с които да може да се изрази. Половин час живот прекаран с Бога, струва повече от милиони години прекарани тук на земята. То е нещо много велико. Там ще разбереш великия смисъл на живота, в него ще се отвори Битието, там ще видим каква връзка съществува между всички същества, от най-долните до най-висшите, каква хармония, какво пение има между техните души. Ще видим колко велико е Божието и ще кажем: Струва човек да пренесе всички страдания, всички мъчнотии, за да си подигне живота, да слави Господа с този си живот, със сърцето си, с ума си, с душата.

И аз бих желал вие така да разберете днес. Този великият Христос. Христос днес е велик, за в бъдеще ще бъде още по-велик, увеличава се Неговата сила.

Христос казва: „Не се заблуждавайте, никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече“. Това е великото учение. Бог на Любовта е, Който може да го привлече.

И Христос казва: „Само аз мога да ви покажа пътя за Отца“. Това е новото учение. Ако вашият Бог ви е привлякъл към Отца, и ако Христос ви е показал пътя към Отца, вие сте от онези, които ще разберете новото учение, ще наследите Царството Божие. Не бойте се, вървете напред!

Бих желал всички да сте привлечени от този Божествен Христос. Христос да ви покаже туй великото в света. Тогава вий ще се повдигнете, ще бъдете хора от шестата раса, няма да се поколебавате, няма да бъдете като един твърд камък, но ще бъдете като една диамантна стена, ще бъдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като светлината, и ще носите радост и веселие навсякъде, ще славите Божествената Любов, в която само Бог на Любовта се проявява. И Христос казва: „Идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина“. Понеже Бог е Дух, Духът на великата Любов, Духът на великата Мъдрост, Духът на великата Свобода, ще бъде не само за един човек, но за всички народи по лицето на земята, които слушат Неговия глас, които живеят в Неговата свобода. Амин.

Беседа, държана на 18 февруари, 1923 година. 10.30 ч. с., неделя.