ОГНЕНАТА ПЕЩ
„А тези трима мъже Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред горещата огнена пещ.“ (Данаила, гл. 3, ст. 23)
Когато в съвременното общество се даде някое дине, банкет, всички гости се интересуват от динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсредоточават все около това дине. Може да се говори за политика, за обществен строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цел е менюто, как ще бъде сготвено, какъв ефект ще произведе върху благоутробието на присъствуващите. Само че тези менюта са от различно качество. Някой път има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а някой път се случва зле сготвено.
В прочетената глава срещаме повидимому един исторически разказ, предаден в преносна, а не в буквална смисъл. Трима мъже имали убеждения повече от религиозен, а не духовен характер, затова убежденията им не се схождали с убежденията, вярванията, с тогавашния строй, с тогавашните нареждания. Вследствие на това тези мъже били хвърлени в огнената пещ за наказание. Ще кажете, че това е станало в онези варварски времена. Не, и днес става, светът не се изменил много. Ако днес някой наруши основния закон на държавата, може да се намери в участъка, в някое подземие долу, може да се намери в тази гореща огнена пещ. Така постъпват не само с този, който се е отклонил от другите в политическо отношение, но ако някой от вас е верующ и убежденията му не се съвпадат с убежденията на неговите събратя в обществото и той ще се намери хвърлен в тази пещ. Всеки може да ви хвърли в пещьта. Мъж може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си в пещьта, всички се пържат.
Аз взимам това хвърляне в много широка смисъл. Ако имате убеждения, може да излезете от пещта, ако нямате – ще останете. Някоя красива мома може да бъде хвърлена от момък или някой момък може да бъде хвърлен от някоя мома. Навсякъде виждам хвърлени хора. Това е закон на изпитания или както го наричаме ние „еволюция“, минаване от една фаза в друга.
Задавам един философски въпрос: не можеше ли съвременният строй или всички строеве на миналите и бъдещите векове да се устроят по друг начин? Може и не може. Колкото е вярно едното, толкова и другото. Всичко това на половина зависи от нас, наполовина зависи от причини извън нас. С други думи: всичко в природата не се обуславя от самата нея и всичко в природата не се обуславя само от нас, т.е. ние не сме единствения фактор при разрешаването на този обширен въпрос.
Ще задам друг философски въпрос: защо природата трябваше да ни постави на два крака, толкова непрактични са тези два крака? Казват, че човекът тъй бил много добре устроен. Не, сегашното устройство на човека не е толкова добро. При всяко изгубване на равновесие, виждаш тази машина ту изгубила някое колело, ту някоя спица. Виждаш човек върви, изперчил се, замахал ръце, казвам си: чакай, колата ти не е още завършена, не е устроена, тъй добре.
Всички съвременни хора живеят в един хипнотически сън. Имат вярвания, но не знаят какви са тези вярвания; за бъдещ живот говорят, там не са били; за Бога говорят, но никога не са Го виждали; за Любов говорят, но тя отсъствува; за ядене говорят, но никога не са го вкусили. Това са хора, които живеят като в приказките на „1001 нощ“. Често хората казват: „Аз съм нещастен!“ Ще бъде смешно да не си нещастен, ако след като заспиш, сънуваш царски палати, слуги, слугини, а като се събудиш, виждаш, че няма нищо. Разбира се, спал си. Така са всички хора. Всеки, който се пробуди от този сън, това е пробуждане на съзнанието, т.е. пробуждане в живота на еволюцията и всеки, който се пробуди, става нещастен. Жена, като се пробуди, става нещастна; мъж, като се пробуди, става нещастен; деца, като се пробудят, стават нещастни; всички хора, като се пробудят, стават нещастни, виждат, че работите не са тъй, както са мислили. Какво да се прави, как да се постъпи? Освободете се временно от вашия личен живот и разсъждавайте с мене заедно. Сега в вашия ум стои мисълта, че имате да плащате 100 полици, имате да плащате 100 000 лева. Това не са живи левове, т.е. живи лъвове, това са умрели. Да са живи лъвове, разбирам, но да се боите от умрели лъвове! Гащите ви треперят. Казвам, това са лъвове на книга.
Следователно, тази пещ, за която се говори в стиха, е сегашната пещ, в която се намират хората. Самият живот е една пещ, т.е. индивидът се намира в една горяща пещ. Някой път тази пещ е силно нажежена, както кога се пече хляб, а някой път – слабо, като в някоя пещ и тъй ви е приятно. Това е пещ. Има други същества, които, като ги внесете при тази топлина, в която вие живеете, ще умрат веднага. Има същества пък, които живеят при по-температура от тази, при която вие живеете и ако влезете при тях, ще умрете. Сега, за да ме разберете, освободете се от вашите 100 000 лева на книга. Представете си, че сте деца, че нямате да плащате никому, че сте свободни птички.
Ще кажете: „Ти искаш да ни заблудиш.“ Не, искам да ви освободя от вашите заблуждения. Ще кажете: „Аз съм женен.“ Да, женен на сън. Утре, като умреш, ще бъдеш ли женен? Утре, като умреш, ще имаш ли да плащаш тези пари, тези полици? Питам, един ден, като измрат всички хора, кой на кого ще има да дава? Какъв е този морал? Де е моралът? На кого има да даваме? Кой е кредиторът? Ще кажете: „Тъй е писано в закона, тъй е писал Господ“. Казвам, де е подписът на Господа, че тъй трябва да бъде? Не трябва да фалшифицираме с Името Божие, да казваме, че тъй Господ е казал. Истината е, че никога не е казал Господ тъй.
Съвременните хора най-малко говорят истината. Щом имаш да взимаш, ти говориш истината, но щом имаш да даваш, не ти отърва да говориш истината. Има два вида хора в света, които говорят истината: едни говорят истината за свой интерес, да докажат, че имат да взимат, а другите – пак в свой интерес, да докажат, че нямат да дават. И едните и другите говорят самата истина. Но ако кажете, че истината е абсолютна, то истина, която е абсолютна, няма нищо общо с взимане-даване. Истината, това е едно състояние на човешката душа, която се намира в абсолютен покой, която се намира в хармония с източника на живота. Истината само определя отношенията на човека към Вечното. Когато снемем истината от нейната висота до обществения живот и говорим, че това е истина, онова е истина, тази истина е наша. Аз казвам: Тази истина изстина. Знаете какво значи това. Изстудил се някой. Нашата истина е изстинала. Който има такава истина, той се изстудява и го хваща треска. Някой казва: „Не струва да се говори истината.“ Казвам: да, не струва да се изстива. Нашата истина не е истина, изменяш ударението ѝ.
В тези трима младежи се забелязва характер. Защо авторът на тази драма взима трима души, а не един? Е, това е тайна на писателя. Някой автор напише някоя драма, в която героят трябва да умре, а героинята да живее и еди-кой си да бъде хвърлен в затвора, а друг някой освободен. Всичко на сцената става точно тъй, както иска авторът. Сега първият баща на човечеството тъй е написал драмата, както днес се играе. Неговите деца играят драмата на баща си. Ако ме запитате, защо става всичко така? Казвам, баща ви тъй написа и не можем да изменим написаното от Него. Някой ще каже: „Господ написа това.“ Господ не е написал тази драма. Той с такива глупости не се занимава, за Него има по-умни работи. Кой ваш баща написа тази драма? Да не мислите, че вашият баща беше много благороден? Ще ви докажа, че и майка ви не беше много честна! Господ, като имаше голямо доверие към тях, тури ги в рая, но майка ви съблазни законите, затова Господ ги изпъди из рая. Баща ви, като излезе от рая, написа тази драма и каза: „Нека знае бъдещото поколение, какъв съм бил аз, каква е била майка им, да знаят, че сме били герои, че сме могли да се противопоставяме на Бога!“
В целия живот на тези трима младежи са взимали участие техният ум, сърце и воля; техният дух, душа и тяло. Като дойдем до първия превод, че човек има ум, сърце и воля, всички го приемат; като дойдем до втория превод, че човек има дух, душа и тяло, приемат само тялото, а другите два елемента ги отхвърлят. Единственият култ на човечеството, върху който се спират, е тялото, а духът и душата остават на небето. Казват: „На нашата земя дух и душа няма!“ Прави са хората, като казват, че няма дух и душа. Сега вие ще дойдете пак до личния живот, ще питате: „Как, нима нямаме дух и душа?“ Аз не се занимавам с лични въпроси. Вижте какво е написал баща ви в книгата, как трябва да се представлява. Виждали ли сте вашия дух, виждали ли сте вашата душа? Не може да говорим за неща, които не сме виждали. Думата „веди“ значи, че трябва да говорим за неща, които сме видели. Понятията в ума ви не трябва да бъдат разбъркани, а да представляват една стройна, велика, необорима истина.
Според мене, всеки човек, който търси щастието извън себе си е Дон Кихот. И тъй, ние съвременните хора мязаме на Дон Кихота. Някой път мъжът е Дон Кихот, а жената Санчо Панчо, а некога жената е Дон Кихот, мъжът – Санчо Панчо. Няма да се обиждате от това, защото аз не ви считам за личности, а ви взимам като идейни хора. Аз разглеждам живота на сцената, а не тъй, както е реалният живот. Аз разглеждам драмата на вашия баща, затова няма да се обиждате, да мислите, че животът на сцената е ваш живот. Не, да се разберем. Трябва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трябва да се стремите към това правилно разбиране. Сега не искам да критикуваме безпощадно нещата, а казвам, че някои неща могат да бъдат некога истинни, а некога неистинни.
Ще ви приведа един разказ. В древността, в едно царство се явил един красив момък, толкова красив – единствен по своята красота в цялата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишат за него, придворни, държавници взели да го заобикалят. Това се продължило 10 години, обаче, по едно време започнали да говорят, че животът му не бил тъй чист, имало тайнствени работи в живота му. Кои започнали да говорят за него? – Жените. Мъжете се държали настрана, а жените говорили, че неговата честност е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена от него. Дали го под съд, 40 моми се явили, които пострадали от него. Царят решил да го обезглавят. Преди да изпълнят присъдата, той казал: „Не бързайте да ми отсечете главата, преди да ме съблечете гол.“ Какво се оказва? – Този момък бил жена. Питам тогава: как ще опозори тези моми, как ще им направи зло? Следователно обвинението пада само по себе си. Сега в вашата драма всички сте завели дело, че сте опорочени. Доста е да го съблечете гол, за да видите, че никакво зло не ви е направил.
В тези трима момци се забелязва характер да издържат един изпит. Изпитът може да бъде някой път от политически характер, някой път от обществен, някой път от религиозен, някой път от научен, а некога и от семеен характер, но каквото и да се случи, изпитът трябва да се издържи. Тези момци казват на царя: „Ние не можем да се поклоним, на твоите богове, на твоя образ, ваша воля е, може да ни изгорите, за нас е безразлично, ние ще останем твърди на убежденията си.“ Как мислите, мъже или жени бяха тези трима момци? Те минават за мъже, нали?
Аз не искам да се впущам по-дълбоко да развивам тази драма, може да ви докажа фактически, че всички злоупотребления, всички грехове, за които сега говорят хората, са една велика илюзия в техните умове. Законът е такъв: никое същество отвън вас, било то човек или какво и да е друго, не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да ви опорочи, това сте вие самият. Когато вие сами се опорочите, тогава и всеки друг отвънка може да ви опорочи. Някой казва: „Съблазниха ме“, Не, ти сам се съблазни.
В характера на трите момци е за забелязване безстрашието, което проявяват. Кога човешкият характер може да покаже безстрашие? – Само тогава, когато човешката душа и човешкото сърце е изпълнено с любов. Но с каква любов? – Не от картошки, разбира се. Само онзи, който е видел лицето на Бога, само онзи, който е видел виделината, която излиза от Неговото лице, само той разбира тази велика истина. Никой друг! Докато не опитате тази велика истина, не говорете за нея! Търсете я, хлопайте, искайте я! Не играйте роля като онези на сцената, да мислите, че сте царе, че сте намерили великата истина. Не сте я намерили. Който намери тази велика истина, ще бъде като тези момци, който хвърлили връзките си в пещьта, веднага ги развързали и тръгнали. Следователно, ако сте намерили тази велика истина и вашите връзки ще паднат в огъня, но ако не паднат, не сте я намерили. Ако вашият дух остане здрав, неопърлен в огъня, вие сте намерили истината.
Или и вие ще ми разправяте, като онзи малджия в Провадийско. Един летен ден, взех дрехата си на ръка и се разхождам покрай нивите. Вижда ме един човек от нивата и ми казва: „Чакай, господине, къде отиваш? „ – „Отивам да разглеждам природата.“ – „Не, виждаш ми се да си малджия и аз съм един от тях.“ Започна да ми разправя: „Аз съм на път да открия едно голямо богатство. Деветте знака намерих, остава да намеря още един, последния, може ли да ми помогнеш? Този последен знак най-мъчно се намира.“ Казвам: „Действително, приятелю, ти търсиш своето богатство, но аз моето отдавна съм го намерил, тъй че, ако искаш, може да дойдеш при мене.“ – „Намери ли го?“ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувам какво значи думата „диване“. Диване, диван значи човек, който стои прав, нагоре и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намеря този последен знак. „
Последният знак е потребен за вашата еволюция, потребен е за вашата душа и за вашия ум. Само така вие ще може да разрешите този велик обществен въпрос, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия живот. Кой живот е по-приятен, животът на съня или да се пробудите; животът на пиянството или трезвият живот? Сега пияниците постоянно дигат пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашите побеждават. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило!“ После се върнат, казват: „Ами, как стана тази работа?“ Ами че хора, който пият, тъй става, всякога загубват. В едно общество, в един народ, само онези хора, който работят на нивата, само хората, който горят в нагорещената пещ, са хора на действителното, на реалното; те са хората, който повдигат човечеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това са знакове, че сте работили. А при сегашния строй трябвало телата ни отвън да бъдат чисти, бели, да нямало никакви пришки, ръцете ни също да бъдели здрави, без пришки, както са били едно време у римските патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукат. И сега е така, пръстите украсяват с пръстени, лицата покриват с воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвам тази красота, но тя трябва да е вътрешна, красота на човешкия характер, на душата, да може да издържи един такъв изпит.
Ангелите отгоре са зрители, дали ще имате доблестта да издържите този огън или ще се съблечете. Тази пещ е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питам ви: Ако в държавата ви дойде един цар и издаде такъв закон: всички жени да напуснат мъжете си и да се оженят за други, а всяка жена, която не напусне мъжа си, в пещ ще гори – колко от вас жените, ще останат с мъжете си? Ще кажете: „Та ние таман това търсим, я!“ Ако друг цар дойдеше и издадеше друга заповед: всички мъже да напуснат жените си и онези, който не ги напуснат – в огъня! Колко мъже ще останат с жените си? Мъжете ще кажат: „Че ние това търсихме, я!“ Тогава жените ще направят едно царско дине, ще кажат: „Господ да поживи този цар, че ни избави от мъжете ни!“ И мъжете ще дадат едно царско дине и ще кажат: „Господ да поживи този цар, че ни избави от жените!“ Но с такъв закон животът не се урежда. Животът има дълбок вътрешен смисъл. Въпрос е къде ще бъдете вие след 100 години и какво ще бъде вашето положение. Важно е след 100 години дали ще бъдете некакъв лист или некакъв цвят на това дърво или ще бъдете долу да ви тъпчат.
Сега религиозните хора, които проповядват учението, турят половината хора в пъкъла, а другата половина – в рая. И наистина, животът е така: половината от хората са в ада, а половината – в рая. Онези, които ядат и пият са в рая, а онези, които гладуват са в пъкъла. Това defactum е тъй, но такъв ад Господ не е създал. В света съществува един ад, който хората сами са създали. Той е адът, в който живеят души, които не са издържали изпита си. Адът, това са нашите лоши потаени мисли, които търсят условия да се проявят. (Последното изречение е попълнено допълнително от стенографката.)
Тези трима младежи заемаха едно високо обществено положение, но за своите убеждения трябваше да бъдат подложени на изпит. Царят им каза: „Ако не се поклоните на този златен образ, ще ви лиша от положението, което заемате и ще ви поставя в една нагорещена пещ, от която никой не може да ви избави.“
Сега и ние сме в този период на Седраха, Мисаха и Авденаго. Този период се повтаря и сега. Всички хора се хвърлят в тази пещ. Ако ти не се поклониш на известни мнения, системи, вярвания, ще отидеш в огнената пещ. Днес няма свобода. Свободата е привидно нещо. Всички хора днес се малтретират и то как! По един законен начин. Хората турят законността като претекст на справедливост, но тази законност е законност само на изнасилване. На кого? – На благородните хора в света.
Да се повърнем да разгледаме живота лично, индивидуално, вътрешно. Ние сме defactum на земята. Ако днешният ти живот ти създаде страдания за хиляди животи, питам те – има ли резон да живееш? Ако пък сегашното ти отричане ти създаде щастие за хиляда години, не струва ли да се самоотречеш? В какво и в кого седи щастието на човека? – То седи в самия него. Това хубаво настроение, което имаш в своята душа, в него е истинското ти щастие. Реално е това, което ние имаме за един даден момент в нашето съзнание. Там е истинското щастие. Този момент може да се прекъсне може да съществува и хиляди години; като се прекъсне, може и пак да се яви. Щастието всякога може да го имаме. Когато човек иска да реши един въпрос, трябва да си каже: „Чакай да видя, какво е писано вътре в моята душа, да видя аз, какво мисля върху този въпрос.“ За да го реши, той трябва да се откаже от всяка своя слабост, от всяка обида и да мисли, като че ли за пръв път дохожда на земята, че никой нищо не му е дал, че никой нищо не му е направил, нито добро, нито зло. Само по такъв начин може да разрешим обществения въпрос.
А сега, срещнем некого, ухили ни се или ни се начумери. Питам, защо се ухилва, защо се начумерва? Минават двама младежи, срещат една позната госпожица, поздравляват я, тя им се ухилва, заминават си. Срещам други двама младежи, минава покрай тях позната госпожица, не я поздравляват. Тя се начумерва. Аз прочитам цялата история. Казвам, и двете госпожици сега спят, сънуват, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва презрението си към тях, защото не я поздравили. Предавам нейните думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нямат в пипката си, пък ми се наежили!“ Това е вътрешен разговор при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това са отлични, благородни момци, те имат образование, от високо произхождение са, като тях в София няма други.“ Аз казвам, според моите схващания, момците, които поздравляват и тези, които не поздравляват, са под един и същ знаменател. А двете моми са много благородни, защото едната има доблестта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радост. Но заблуждението е там, че тези моми очакват двамата момци да ги направят щастливи. Не очаквайте своето щастие от никъде! Онзи, който се събудил, трябва да очаква щастието си от себе си. Здрав ли си, имаш ли красив ум, здрава воля, чисто сърце, ти си щастлив! Докато твоят ум, твоето сърце и твоята воля е в рамките си, ти си щастлив, но излязат ли умът, сърцето и волята ти от рамките си, всички ще те подтикват, ще бъдеш нещастен. Защо? Кой кого подтиква? Бедния човек всички го подтикват, а на богатия – шапка свалят. Защо? На бедния казват: „И ти си като мене, а от богатия има какво да се вземе.“
Сега от вас се иска смелост, като тази на тримата момци, да влезете в огнената пещ. Смелост в какво? – Смелост в ума и мислите, смелост в сърцето и чувствата, смелост в волята и действията, но не и смелост в престъпления. Прави мисли, прави чувствувания и прави действия се изискват от вас. Вие, които ме слушате, направете един малък опит, за да познаете до колко сте просвятени. Постарайте се да отстраните дисхармонията, която съществува в ума ви. Намалете 50% дисхармонията, която съществува в домовете ви, намалете 50% от онези препятствия, които имате в обществото. Постарайте се да сторите това, упражнете волята си, без да разказвате това некому. Ето едно условие, при което може да намерите истината. Истината е обоснована на чисто математически принципи.
Ще ви прочета няколко числа, които имат математически съотношения: 35, 57.9, 36.5, 29.5, 37, 32.5, 13, 19.4, 16, 15.4, 14.5, 80. Това са живи числа, това е човекът. Други числа: 163, 47, 71, 36, 17, 16, 10, 9, 6, 9, 8. Е, какво разбрахте? Тъй, както ви прочетох тези числа, това се нарича „джунгур-лунгур-пух“. Сега да изясня тези числа. Числото 35 показва, че този човек е обиколил 35 пъти слънцето. Ще кажете: „Обиколил слънцето, може ли да вярваме в това?“ Че аз мога да ви докажа. Ами земята като обиколи един път около слънцето и вие обикаляте заедно с нея. Значи, човек е обиколил 35 пъти около слънцето. Човек, като обиколи 35 пъти около слънцето, неговата глава обикаля 57 пъти около своя център. Намерете съотношението в скоростта между тези две числа, на 35:57, кое се движи по-бързо. Аз бих превел всички тези числа по това съотношение и всеки един орган, който имаме на главата си, ще показва известно движение. По формата на ушите, на веждите може да се изчисли математически от колко милиони години са започнали да се създават, докато се образува цялото тяло. Следователно, може да се изчисли, каква е енергията, която се употребява вътре в това движение и т.н. Това с отвлечени истини. Един ден, когато дойдете до положение да ги разбирате, само тогава ще дойдете и до онова вътрешно разбиране, как да устроите живота си. А сега какво става? – Жената очаква на мъжа си, той да работи, та един ден да ѝ остави малка пенсия. Ами, ако тази държава утре фалира, ами ако мъжът ѝ не може да ѝ осигури една пенсия? Всичко това може да се видоизмени, в този свят нищо не е абсолютно. Тогава на какво може да бъде обоснован нашия живот? В света има един Божествен закон, който може да регулира отношенията на нещата. Този закон е толкова велик, че в него няма никакво изключение. Животът на всички народи, на всички племена се движи по един определен математически закон. Сега виждам, че всички народи един ден ще стигнат към целта, която този закон е определил. И вие, с всичките ваши недоразумения ще пристигнете до тази цел. Когато дойдете до тази цел, всички ще бъдете събудени и няма да имате сегашните си тела. Няма да ходите по този начин, като сега, с два крака, нито като животните с четири крака, нито като птиците ще хвъркате. Като хора няма да се движите, като животни няма да ходите и като птици няма да хвъркате. Какво ще бъдете тогава? Кажете ми, как се движи светлината, с два, с четири крака или с криле? А от светлината излизат всички живи същества, които пропътуват цялото пространство. Всеки лъч от светлината е едно живо същество, което се протака от слънцето до крайния предел, дето ще стигне. Като стигне до крайния предел, започва да се свива и после излиза втори лъч. Ние виждаме, че лъчите са живи същества.
Ще кажете: „Как, може ли да бъде това?“ Да, но вие виждате ли какво нещо е животът? Единственото нещо, върху което няма спор, то е живота. философите спорят върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващат еднакво. Животът подразбира всички онези благоприятни условия, които може да се дадат за израз на нашия ум, на нашето сърце и на нашата воля. Следователно, в нас трябва да се създаде една жива вяра по отношение на самата реалност, да не мислим, че реалното е нещо отвлечено. Бог е най-голямата реалност. Той е невидим, защото ние сме Го направили невидим. Защо? – Защото ние се движим по противоположна посока. Затова съвременните философи казват: „Бога никой никога не Го е видел.“ И прави са, защото човек не може да види Бога без светлина. Той е същинската светлина, няма какво да виждаме. Видяното не може да се види. Самата светлина не може да се види. Това, което разкрива светлината, не може да се види. Самата мярка, с която мерите реалността, не може да се мери. Единицата, с която искате да мерите всички единици, не се мери. Бог е Невидим. Значи, Той е единица, с която измервате всички други неща. Речете ли да Го измервате, ще изгубите всички други съотношения. Вашата идея, че Бог е Невидим, потвърждавате с мисълта: „Ние сме грешни, затова не можем да Го видим.“ Не затова не можете да Го видите, но Бог е реален сам по себе си, не може да се мери.
Казвате: „Ами сега, като любя, това дали е реално?“ Обичаш едного, обичаш другиго, питаш това дали е любов? Е, че какво нещо е любовта, я ми кажете? При любовта има едно малко повишение на температурата. Премерете врата на някоя мома, която не люби и после премерете врата ѝ когато люби, непременно ще има. едно увеличение поне с 1 мм. Също и ръцете ѝ ще бъдат увеличени поне с 1 мм. При любовта всякога има едно увеличение. И тъй, това увеличение наричаме любов. Ако няма никакво увеличение в организма, няма никаква любов. Казвате: „Еди кой си е религиозен човек.“ Премерете врата, ръцете му и ако има поне 1 мм увеличение, той е религиозен човек, в него има религия. – „Той е политически деец.“ – Премерете врата и ръцете му, вижте има ли увеличение. Това може да се премери, математически да се изчисли.
А сега казват, че еди кой си бил обществен деец, направил толкова добрини на България. Бош-лаф, направил добрини! Пет принесъл, сто занесъл. Това са се добродетели! Едно време толкова направил! Не. В нашето сърце вътре всякога трябва да има една коренна промяна, да има едно рационално число. Вие всякога се опровергавате. Ти казваш: „Аз съм решил да живея един чист, благочестив живот, да служа на Бога.“ Следния ден ти дойдат препятствия, турят те в пещта, ти отлагаш и казваш: „Днес не му е времето за това.“ Да, ти си от прибързаните. Онези, които са прибързано родени, умират, но и онези, които не са от прибързаните и те умират. Само, които се раждат на време, те не умират. Следователно, в нашето сърце трябва да има една коренна промяна. Нашата Любов не трябва да бъде като вятъра променлива, но да има в нея нещо трайно, непроменливо.
Хвърлили тримата младежи в огнената пещ, но виждат едно четвърто лице. Царят казва: „Нали бяха само трима?“ Да, четвъртото лице, това единият милиметър, с който са пораснали. Я ги извадете да кажат какво има – тук има една реалност! Къде е вашата реалност? Когато аз говоря, често взимате моите думи и ги превръщате, но и това нищо не значи. Аз зная обратния закон. Когато моята истина се превърне в отрицателна величина, тогава аз взимам още една величина с минус, та от тези две отрицателни величини да се получи една положителна.
Следователно, когато един човек ви обиди, той превръща вашата величина от положителна в отрицателна. Тогава превърнете тази истина, турете още една величина с минус, кажете: „Заслужавам си това!“ Съберете тези два минуса, ще получите плюс. В какво стои тази заслуга? Ще си кажеш: „Сега ще намеря онази велика истина, с която хората няма да ме упрекват.“ Кога упрекват една жена? – Когато няма мъж. Като има мъж, никой не ще я упреква. Когато нямаш истина, всички те упрекват, но когато имаш истина, никой не те упреква. Следователно, когато Господ дойде да живее у нас, никой не може да ни упрекне. Ето защо ние трябва да се приближим, да намерим този наш Господ.
Казвате: „Аз съм опитал Този Господ, Той ми е помагал!“ Вие уверени ли сте, че този Господ ви е помогнал? Утре може да се разколебаете в вашето вярване. Някои от вас вярват повече в мене, отколкото в Господа. Казвате: „Тъй казва Господин Дънов.“ Утре хората ще кажат: „Той лъже!“ – „Да, че и ние тъй мислихме!“ Така беше и с Христа. С финикови вейки го посрещаха, викаха: „Осанна в вишних!“ След три дни викаха: „Разпни го, долу, на кръста!“ Това не са убеждения, това не са религиозни течения! Докато всички обществени дейци, докато всички религиозни хора мислят както днес, ще се играе само на сцената, ще има опозорявания, тъй е писал вашият баща.
И тъй, характерното за тези трима младежи е смелостта им да влязат в нагорещената пещ. Следователно и вие сега имате изпита, влезте в пещта, изчистете се, за да дойде четвъртият. Кой е четвъртия? Той е единия милиметър, с който сте порасли. Не, без никакъв страх, без какво и да е движение отвън, а достатъчно е едно движение вътре в душата ви. Като видите една красива жена, ухилвате се, а като видите някоя грозна – недоволни сте. Жената, това е душата, а не е външната форма, която виждате. Вие казвате за некого: „Как си погрознял!“ – Че аз всеки ден си меня лицето! Някой път казвате за мене: „Колко е лош!“ – Аз съм нито добър, нито лош. Някой път, като ме поздравите, ухилвам се, а като не ме поздравите, начумервам се. Това са моментални промени, които стават в човешкия характер. Не съдете за човешкия характер само по едни мимолетни промени. Човек се познава само тогава, когато неговата душа се събуди, когато започне да мисли за Господа тъй, че като Го намери, да може да решава велики задачи в обществото, да може да помага на себе си и на своите близки.
Питам ви: като ме слушате от толкова години, какво сте научили? Много нещо сте научили, но като онзи малджия, девет знака сте намерили, но последния не сте намерили. Ще кажете: „Да прочетем нещо от еди кого си!“ Да, но това едното никъде не е писано, нито в библията, никъде, де ще го намерите тогава? Ще дойдете в моята стая, аз съм го намерил, ще ви кажа, де можете и вие да го намерите. На кого ще кажа? – Само на онзи, който се отказал от всичко в света. Престанете да мислите за всякаква обида, мислете, че идете за пръв път на земята и че имате най-добро разположение към всички хора. На такъв човек ще кажа тъй: (Учителят написва с пръст в въздуха некаква формула, некакви знакове.) Секретът ви дадох.
Знаете ли, на какво мяза това? Ще ви приведа един анекдот за говорене с ръце, с пръсти. В Индия живял един велик философ, който намерил най-после един прост човек, с когото могъл да се разговаря. Философът показал единия си пръст, простият човек му показал двата си пръста. Философът показал петте си пръста, обърнати надолу, простият човек показал своите пет пръста, но в противоположна посока. Питат философа: „Какво разбрахте от разговора?“ Философът отговаря: „Аз му казвам, че само един цар има в света, а простият отговаря, че са двама – Бог и царят на земята. Аз му казвам, че ще вали изобилен, благодатен дъжд, а той ми отговаря, че всички треви и растения ще поникнат от него.“ Запитват простия човек, какво е разбрал от разговора. Той казва: „философът ми каза, че ще ми извади едното око, но аз му отговорих, че ще му извадя и двете. Той ми каза, че ще дойде насреща ми с пет души, но аз му отговорих, че с също толкова души и аз ще излеза срещу него.“ Опасен е този език на предполагаемите числа! Този знак вие ще може да го разберете само по един начин, а именно – когато се освободите от всяка частна собственост, от всяка омраза, от всички пороци и да мислите, че за пръв път идвате на земята.
И тъй, действителното, реалното, това е тази висша Любов, която няма нищо общо с сегашните ваши чувства и разположения. Тази висша реална Любов се познава по това, че когато тя се докосне до един глупав човек, той поумнява и мъдрец става; когато тя се докосне до един мъртъв човек, той възкръсва и оживява; когато тя се докосне до някой прокажен човек, проказата веднага изчезва; когато тя се докосне до някое наранено, обезкуражено сърце, то веднага се преражда. Тя прави чудеса. Тя е велика, могъща и до каквото се докосне, твори, създава. Тази наука за великата Любов заслужава да се изучава. Всички знания на съвременната наука от 8000 години до сега, събрани заедно, в своя резултат, в своя ефект, не струват даже и колкото едно махване на тази велика Любов.
Следователно, има какво да учим и аз ви казвам, че от сега нататък има да учите много. Вие сте се пробудили вече. Бъдете смели и не се поддавайте на никакви съмнения от каква и да е страна! Каквото и да ви казват другите, бъдете верни на вашите сърца, умове и воля, бъдете верни на вашия дух и душа. Това е първият принцип. Верни ли сте на себе си, ще бъдете верни на всички; не сте ли верни на себе си, никому не можете да бъдете верни. Някой казва: „Ти трябва да ми бъдеш верен!“ Аз прилагам това правило другояче. На въпроса – верен ли ще ми бъдеш, аз казвам: „Ти верен ли си на твоето сърце, ум и воля, верен ли си на твоя дух и душа?“ – „Да.“ – „Тогава дай си ръката и на мене верен ще бъдеш.“ А ако каже: „А…а…а…“, така и аз ще отговоря. Това не е философия – „ако, прочее и т.н.“, това у нас го няма.
Някой господин пише писмо на някоя госпожица. Напише няколко реда, многоточие постави. Продължи, напише още няколко реда, пак многоточие. Тези многоточия са ирационални величини. Този господин борави с много неизвестни величини. Казвам, приятелю, трябва да преобърнеш тези числа! – „Между нас трябва да се възстановят тези отношения.“ – „Да, разбирам.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пак многоточие. Превеждам: „Действително ти си много учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: аз съм дама от високо обществено положение, ти не можеш да поддържаш моите изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя с многоточието. Казвам, много проста работа! Точките са пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казват: „Отлична любов, много се обичат тези двама.“ Не, погледнете писмата им, ще видите колко многоточие има. Всички онези, които се женят с многоточие, свършват пак с многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизат в писмата ви. „Ако“ и „прочие“ ще ги изхвърлите. Речта ви ще бъде много определена. Ще кажете тъй: „Аз ще ти бъда верен тъй, както съм верен на своя ум, сърце и воля, както съм верен на своя дух и душа. Дайте ръката си!“ Това е характер. Ако и да не ни избави нашият Бог, ние сме готови да жертвуваме за Него всичко!
Тези трима младежи са разбирали истината и затова този четвъртият слезе между тях, за да види какво става. Тези младежи са били девствени души, три ангела възвишени, въплотени, но нито като мъже, нито като жени и дошли временно на земята.
И тъй, вашият четвърти ангел слязъл ли е при вас? Това е въпрос. Вие казвате: „Чакайте да видим, какво ще каже още!“ Аз ви казах една от великите истини в света. Но казвате: „Чакайте!“ Няма чакане. Онзи, който тръгва на път, казва ли на трена: чакай? Когато учителят преподава, учениците трябва да имат приготвени тетрадки, да не казват на учителя си: „Чакайте, учителю да извадим тетрадките си!“ Пет минути по-рано трябва да бъдеш на място то си. Слънцето няма да ни чака.
Сега се освободете от всичко, което ви спъва, защото виждам в умовете и сърцата ви толкова криви, изопачени вярвания, та понякога се чудя, по какъв начин, с какви средства, с какъв маркуч да ги изчистя от вътре. Че вие ще се изчистите, че ще минете през огъня, че ще ви паднат връзките, в това нямам никакво съмнение, аз това го зная, но защо трябват още излишни страдания? Турете си задача да разрешите въпроса: бихте ли издържали изпита на трите момци? Не бързайте да кажете: „Че аз ви обичам“, не казвайте и на себе си. Любовта не бърза, тя не говори, тя казва и върши. Някой като каже: „Аз те обичамъ“, питам го: „Готов ли си да дадеш всичко?“ – „А…а…а“ Тогава няма защо или всичко или нищо. Този, който търси любовта, трябва всичко, абсолютно всичко да даде.
И тъй, ще влезете в хармония с цялото битие. Вие трябва да ударите един нож, да се освободите от всички стари вярвания и да кажете: „Всичко на ново!“ Да не казвате, че се гнусите от своето минало, но ще се върнете в него и ще благодарите на всички онези страдания, които са ви сполетели. Да целунете ръка на онзи, който ви е мушнал с нож, да целунете ръка на онзи, който ви е вземал парите. Онзи, който ви е мушнал с нож, за да ви изтече кръвта, той е направил това, за да не извършите едно велико престъпление. Онзи, който ви е обрал, освободил ви е от разврат.
Ще свърша беседата си с един разказ. В древността един богат търговец имал две малки деца – момче и момиче, които оставял под покровителството на един свой слуга, у когото имал пълно доверие. При това пълно доверие на своя слуга, той умира. Обаче, след смъртта на господаря си, слугата намисля да лиши наследниците от богатството, затова продал и сестрата и брата роби. След дълги скитания на тези деца, след редица страдания, които минали и за тях се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския син на едно съседно царство и тя става царица. Братът пък, след дълги лутания, успел да заеме много високо положение в държавата. Царят на тази държава воювал с съседния, дето живял техният предишен слуга и завладял царството му. Синът на търговеца решил да иска сметка от техния благодетел слуга и се заема да го намери в царството. Започва да го търси и го намира, живял богато, оженил се и си имал пет дъщери и пет сина. Сестрата, като се научила от брата си за положението на техния бивш слуга – благодетел, разправя цялата история на мъжа си и решават да го накажат по един изкусен начин. Започват да прилагат правилото. Току-що се свършила войната, на този търговец се изгубва едната дъщеря, после единия син, след това втората, третата, четвъртата, петата дъщеря, по същия начин изгубва и останалите четири сина – отвлекли ги далеч от царството. След това започват да се запалват ту именията му, нивите, къщите, ту умират воловете му, докато един ден остава съвсем сам, обеднял и си казва: „Защо Господ ми даде толкова наказания?“ Най-после дохожда му мисълта: „Да, това ми дойде, защото направих голямо престъпление, продадох децата на своя господар. „
Ще кажете: „Това е една повест. „ Да, но това става всеки ден в живота. Питам ви сега: не мислите ли, че сте продали сина и дъщерята на вашия господар? Де е вашият дух, де е вашата душа, не сте ли ги продали? Казва се: „Какво се ползувам, ако спечеля цел свят, а изгубя душата си?“ Страданията постоянно реформират човека, в него се събужда това висше съзнание, докато най-после те му се откриват и той решава да живее един чист живот. Всичко това, което става сега, се дължи на нашите деца, които са отишли горе на небето и ни пращат наказанията. Кажете ми, кой е онзи слуга, онзи мъж, онази жена, онзи господар, който да не е изневерил на Бога? И то не само в един момент, но откак се е родил той на земята, бил ли е честен в света към своя Бог? Следователно, на всички ви препоръчвам да турите на главата си вретище и да живеете чист, духовен живот. Казвате: „Ние сме от високо произхождение, ние сме оскърбени от сърби и гърци.“ Всички сте престъпни, всички народи с своите проповедници, свещеници, с всички мъже и жени, затова всички трябва да се върнете към Бога и да кажете: „Господи, ние сме извършили толкова престъпления към тебе!“ Вретище сега на всички ви, всички на покаяние, а не този да колим, онзи да колим! Покаяние не само за един, а за всички! От всички богове трябва да се откажете и да заживеете с новото разбиране на великата любов. А сега какво правят? – Елате да станем православни, да имаме ново учение. Да турим коренно ножа на старото и да кажем: „Всичко или нищо!“ Сега ме гледате и казвате: „Чакайте условия!“ Какви ще бъдат условията? Утре ще дойдат червейчетата и ще изядат всичко от вас.
А сега като ви наричат гърците „дебелоглави“, не може ли вашата глава да изтънее? Като ме слушате, някои от вас се понаскърбяват малко, поначумерят се, казват: „Прекали го!“ Ами вие не сте ли прекалили? Ако имате един приятел, който ви казва истината, това съм аз. Показвам ви един път, който може да следвате. Да забравим всичко минало, да целунем онези ръце, който са ни причинили най-големите страдания, да признаем всичко и да турим добродетелите, с тях да заживеем.
Питам ви сега: има ли хармония между вас? Де е тя? В православната църква я няма, в евангелската също, в будическата – също, в новото учение – също. Тук идат някои, но с стария си багаж. Не приемаме такива. Старото, ако влезе, ще иска да му се слугува. Ние искаме да живеем в името на тази Велика Любов и като ви кажа, че ви обичам, да знаете, че това е обич. И като ви кажа, че ще изпълня това, което ви обещавам, да знаете, че ще го изпълня точно тъй, както съм обещал. Ще кажете: „Няма условия.“ За нашите връзки всякога има условия. Не че това иска Господ. Той е тъй спокоен, гледа на вас и казва: „Моите деца спят, лош сън сънуват.“ Спи някой път детето и в съня си вика: „А…а…“, не спи спокойно. – „Какво има, мама?“ – „Нещо много лошо сънувах.“ – „Какво, мама?“ – „Гониха ме.“ – „Няма нищо, сън е това.“ На другия ден майката казва: „Снощи на моето дете без малко щеше да му излезе ума, лош сън сънувало“. А, лош сън! И аз ви казвам сега: „Няма нищо, мама, няма нищо, това е сън, няма нищо действително.“ Спят, казва Господ, моите деца и лоши сънища виждат. Казано е в Писанието, че в последните дни ще пророкуват.
Бих желал вие да пророкувате и видения да имате тъй да заговори у вас любовта. Любовта още не е дошла. Не мислете, че искам да ви обезсърчавам, но ви казвам, че веднъж за винаги трябва да турим кръст на миналото, не да го забравим, а да кажем: „В името на любовта, започвам другата част на живота си и колкото сме били лоши, толкова ще бъдем добри, в името на тази Любов ще градим и съграждаме, ще дадем ръка на всички.“ По цел свят да се носи това живо слово! Този Господ, за когото съм ви проповядвал, е особен Господ, Неговият глас никога не сте чули, Неговото лице никога не сте видели. Той не живее в църкви, нито в Ерусалим, за пръв път Той слиза от своите жилища към вас и затова ви казвам да се обърнете към Него. Към Бога се обърнете, а не към мене. Това е заблуждение. Не вярвайте абсолютно в никой човек, в никого. Ето една истина. Някои казват, че трябвало да вярват в мене. Не вярвайте абсолютно в никого, това не е за обида. И в вас не вярвайте и в мене не вярвайте. Като казвам това, не значи, че в нищо да нямате вяра, но в какво да вярвате? – Вярвайте в тази любов, която урежда всичко изведнъж. Това е великото, то е мощното. Аз бих желал всички да станат неверници. Е, тогава? – Ще ликвидираме. Ще вярваме в какво? – В любовта, в онази единица, която изменя всички други величини, която дава смисъл на новия живот, която съставя ново понятие за Бога. Сега изхвърлете навън всички философи, който са говорили за Бога и кажете: „Искаме да видим Този Господ, Който за пръв път иде сега в света, искаме тъй да Го видим, че да имаме едно истинско понятие за Него, да няма никакви посредници!“ Знаете ли за кого се отнася това? – За онези, който се отказват от своята частна собственост, който се отказали от своето минало, а не и за тези, който казват: „Чакай да си помислим. „
И тъй, върнете се у дома си и поставете в ума си Седраха, Мисаха и Авденаго. Началните букви на тези имена съ: С, М и А. Каква французка дума бихте съставили от тези букви? – C’est moi. (това съм азъ) На български аз бих образувал думата „семена“. Е, на кой Господ искате да служите сега? Вие ще ми кажете: „Ние вярваме в Господа Исуса Христа, който преди 2000 години беше слязъл на земята и беше разпнат на кръст, вярваме в Неговата кръв“. Хубаво, радвам се. Де са плодовете на този ваш Христос, Който беше разпнат зарад вас, казваше: „Прости ги Господи, защото те не знаят какво правят, не им считай това за грех!“ Де са тези европейски народи, последователи на Христа, казаха ли и те това нещо от кръста? Верующите казаха ли това нещо? Свещениците казаха ли това? А сега се събират на конференции, дано уредят работите. Не, с лъжи този свят не може да се оправи. Един ден ще ви държа една беседа, в която математически ще ви докажа, защо светът с лъжи не може да се оправи. Ще ви докажа, каква величина е лъжата и как се образувала тази величина.
Върнете се в вас, там, в вашата душа вътре има един живот, който още не е бутнат, за който още нищо не знаете. Върнете се в себе си и започнете този нов живот. Върнете се у дома си, заработете и нищо не говорете. Този нов живот ще произведе едно потресающе действие върху вас. Няма да ви подлуди, но ще ви направи герои. Тази сила, която ще дойде у вас, ще бъде в състояние да трансформира всички условия, в който се намирате, ще видоизмени вашия живот. Щом се видоизмени вашият свят, целият свят ще се видоизмени. Господ ще каже: „Понеже вие се изменихте и аз ще изменя своите действия спрямо вас. „Тогава ще се възцари на земята мир.
Върнете се у дома си и намерете де са у вас Седрах, Мисах и Авденаго! Единият живее в ума ви, ще го търсите на небето; другият живее в сърцето ви, ще го търсите в астралния свят; третият живее на земята, а четвъртият е този, който иде сега отгоре. Понеже вашите страдания са толкова големи, Господ казва: „Голям глъч се чува от земята, иди да видиш, какво има там, та да се тури край на тези страдания!“ Вие си казвате: „Този човек дали говори истината или ни замотава?“ Това учение може да го приложите на опит. Аз съм ви казал толкова опити, но досега още никой не ги е проверил, никой не ги е опитал. Вие сте правили много опити, но този сериозния опит трябва да направите. Понеже ви казах да не вярвате вече в никого, няма да вярвате и в себе си. Не се обезсърчавайте, но ще знаете, че няма да вярвате в себе си, в този, който си днес и какъвто си днес, а ще турите вяра та си в онова първоначално състояние, в което сте били. Не сега какви сте, а какви сте били в първоначалното си състояние, това е важно и ще си кажете: „Това сме ние.“ След като дойдете до това положение, ще вървите напред.
Тази любов, която сега иде в света, ще ви направи щастливи и тогава ще срещнете вашите възлюбени. Нали сега сърцата ви горят, казвате си: „Тупти ми сърцето!“ – Да, но няма го вашият възлюбен. Вашите възлюбени тепърва ще слязат на земята. Те сега имат само отражение, затова се разочаровате, казвате: „И в него има слабости!“ Да, защото истината не е там. Нали това, което ви говоря, няма да го считате за обида, да ми го взимате за кусур, ще ме държи ли някой отговорен, кажете ми? Аз не обичам да съм отговорен за нещо, искам още сега да си отплатя. Разбира се, не искам да си кажете особеното мнение, но зная, че мнозина от вас ме считат отговорен, обаче аз ще се отплатя.
Казвам ви, този е истинският път, но само за онези, който чистосърдечно искат да се развиват и да живеят при тези условия. Изведнъж не може да се хвръкне, но бъдещият живот иска ново разбиране на нещата, защото и природата не търпи старото. Не е възможно за в бъдеще да живеете като гъсеници, като буби; с старите привички не може да се живее. Другите, който идат след вас, може да живеят по вашия път, но за вас това не е възможно. Влезете ли в пещьта, оковите ще паднат. Сега всички сте в пещта.
Бих желал на всички да паднат оковите, да дойде четвъртият, да излезете от пещьта и да кажете: „Няма Бог, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго, няма Бог като Този, Който туря ред и хармония между всички братя, сестри и приятели, няма сила като Любовта.“ Следователно, трябва да я приемем съзнателно, според закона на безверието. Когато се отказваш от дявола, в църквата те питат: „Отричаш ли се от дявола?“ – „Отричам се.“ Това значи да не вярваш в дявола, който сега всичко наредил в света. Той обхванал Божествените работи и турил отдолу подписа си. Кажете: „Отричам се от всичко!“
И тъй, няма Бог, като Този на Седраха, Мисаха и Авденаго. Бих желал да се върнете към вашия Господ. Той е и моя Господ. Моят Господ е и ваш. Той е Един. От как светът съществува, за пръв път Той праща един лъч към човеческите синове на земята, пророкът казва: „Обърнете се към мене, възприемете моята любов, турете моя закон, внесете братството навсякъде, всяко насилие да изостане, ни помен от лъжа, да се събудят моите деца, да не виждат страшни сънища, да не се срами Небето от техните думи.“
Пожелавам на всинца ви, като се върнете дома си, да се откажете от миналото, та като дойдете следната неделя, поне 1/10 от вас да сте излезли от пещьта. Напред другари, напред, сражението е ваше, не се колебайте! Стоите и казвате: „Как ще стане тази работа?“ – Напред, нищо повече. И за войната тъй се каза: „Напред“ – и се реши войната. За всяка работа също казват: „Напредъ“, не назад. Социалистите казват: „Напред, другари!“ Аз казвам: „Напред, братя, напред, българи!“ Ще дадем главното сражение по всички правила, ще открием огън, артилерия, по всички правила. Напред! Да живее братството! Амин.
От сега нататък, единственото нещо, което ще живее в света, то е братството. То ще владее над всичко. Всеки, който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на Новото царство в този свят.
Беседа, държана на 17 април 1921 година.
