ОСНОВНИ ЗАКОНИ
Има три положения на съзнателния живот, които трябва да се държат в ума на всекиго, който иска да се развива правилно. Разбира се, не е въпрос тук за обикновените схващания на живота Обикновените разбирания няма какво да се повтарят, те се налагат от външния физически живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. В тях има противоречие, но в края на краищата тия противоречия пак ще се хармонизират. Важни са резултатите, а те са различни. За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията се подобряват, там има светлина; а пък за оня, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И в едното, и в другото място живеят същества разумни. Обаче в първото място, на небето, живеят светли духове, а в другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашите настроения. В първия случай вие сте свързани с небето, а във втория – с ада. Под влиянието на светлите духове вие преживявате техния живот – живота на светлината, а под влиянието на тъмните духове вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая животът е вън. Великден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите, а в друг ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две състояния. Да вземем друг пример за пояснение: ако вие имате в кесията си 200 хиляди лева, които са ваши, може да разполагате с тях, както искате Може да си служите с тях, даже и да не са ваши. Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва да платите един ден за него, ако той не ги изплати. Аз казвам: Гаранти не ставайте, нищо повече! Но трябва да знаете, че и обогатяването, което имате, от Бялото Братство е една гаранция. Законът е: в моята кесия мога да бъркам само аз, и тогава не бъркайте в чуждите кесии. Сега вие казвате: „Не искаме да имаме скърби.“ Ако не искате да имате скърби, тогава откажете се от радостите. Щом искате радости, ще имате и скърби.
Друг пример ще ви дам. Вие влизате в един магазин за бижутерия. Там има много скъпоценни камъни. У вас ще изпъкнат две желания. За да имате един от тези скъпоценни камъни, трябва или да го вземете, или да го откраднете. Но и двете тези желания можете да ги реализирате, след като сте работили за този бижутер. Само тогава вие ще спечелите. Тогава се заражда във вас желание да се учите. И целта на живота е да ви предизвика това желание. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум Сега идва второто положение, вие сте гладен, влизате в една гостилница, дето има много гозби. Гостилничарят ви показва своите тенджери и най-после той ви сипва малко само за реклама. Вие излизате от гостилницата му и почвате да хвалите неговите гозби. Така той постига целта си. Втори път като отидете при него, той ще ви каже: „Ще си платите за яденето.“ Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение, вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не сте забогатели от бижутерия и не сте се наяли при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща, щеше да купиш скъпоценния камък. Следователно изводът е: ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш, ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на крив път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си; или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй, сега сте или в дюкяна на бижутера, или в гостилницата. Но ти може да ми кажеш:“ Гостилничарят не разбира моите нужди.“ Но аз казвам: И ти не разбираш своите отношения към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да правиш?
Вие сте сега 62 души. Аз ви казвам: Влезте в гостилницата.
– Може би да няма толкова гостилници.
Ще има, ако всеки влезе в специална гостилница.
Сега да дойдем до съществената задача. Вие искате да бъдете носители на Божественото учение. Можете ли да постъпите както бижутера? Има два метода. Първият е – кажи на този бижутер: „Събуди се у вас желание да знаете.“ Вторият метод е метод на гладния. Възбудите неговия вкус. В първия случай се явява нужда в тоя свят да вкусите от благата, които Бог е дал. Но как да удовлетворите тая нужда? Ако нея удовлетворите, вие ще се чувствате недоволен, или ще има нещо да смущава сърцето ви. Тогава трябва да разрешите кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата си. Вие ще намерите, че той е вашият баща. Тогава вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и вас. И тъй, първият въпрос е отношението ви към бижутера, а вторият въпрос – любовта, която трябва да носите в света. Тя е любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство, също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат.
Вие всички минавате за ръководители, трябва да придобивате знание, а знанието трябва да има поне отчасти, поне малко приложение. У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Трябва да знаете, че хората, които идат при вас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг като лисица, трети като змията, четвърти като гълъба и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете от онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: „Имам ли право аз да давам овца на вълка?“ Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: „Нямам право.“ Теоретически казвате, че нямате право, но фактически го вършите – давате овцата.
Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семки от нея. Вие ще кажете: „Защо да загинат тия семки в земята?“ А пък аз казвам: Ако една семка от посетите в земята поникне, тя компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. Всъщност вълкът не може да изяде овцата в природата, защото в природата съществува един закон, че туй, което се яде, то повече се размножава. Ако вълците се бяха отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава на земята. Вземете за пример и тази война, която стана. Тя причини много вреди, но ползата от нея е грамадна. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот – те ще ви донесат блага. Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещите блага.“
Всеки от вас трябва да има правилни отношения към живата природа, те. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. И тогава ще имате вътрешна свобода и вътрешен мир. Но ако не сте добили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава. Защото и мирът е на степени.
И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде, но кога? – Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, но вие имате нужда от търпение. Тогаз от вас търпение, а от мене вярата. Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Питате ме: „Кога ще бъде това?“ Вие сте нетърпеливи. Трябва да турите в умовете си тази мисъл: Дали сега ще бъде, или след един милион години, не е важно, защото един милион години може да се съберат в една минута.
Да допуснем, че аз имам желание да ви дам една круша, но вие ме нахоквате и аз скривам крушата. Втори път искам да ви я дам, но вие пак ме нахоквате и аз пак я скривам… Значи, за да получите крушата, не хокайте. Вие сте причината, дето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата, защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.
Всяко благо носи първият ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа една мисъл: Днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашият ден. Това е първото нещо. Второто е да ви се даде крушата. Но за тая цел трябва да имате търпение. Вярата може да дойде, а пък малкото нетърпение, което може да проявите, може да стане причина това благо да не ви се даде. Нетърпеливият човек е човек със слаба вяра, със слаба любов. Търпението показва любов.
Ето ви един ключ. Това е ключът – търпението. Вие ще го турите в сто ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки и да намерите тази ключалка. И тъй, първото нещо – търпение! Второто нещо – да изградите днешния ден.
Сега аз забелязвам, че вие сте направили известен напредък. Ония цапала, които сте направили долу, показват вашия […] напредък. Вие ги направихте, без да ви се каже, и ги намазахте с бяла боя, а белият цвят е хубав цвят.
Сега ще ви препоръчам: Всичките ръководители да научите добре Библията. Ще я прочетете един-два-три пъти. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки за главните мисли и законите. Важно е да се види какво приложение на тия закони може да направи всеки от вас. Когато вършите тази работа, ще ви посетят по-напреднали от вас ученици от горе, а може да ви посетят и по-напреднали братя. И аз ще присъствам при вас с една лампа. Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява, и вие ще скачате, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от този огън. Туй не е за наказание, а да се възстанови Божествената Правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите Великото на вашите по-малки братя. Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас, има такива и за по-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е, добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие, малките ученици, няма да имате! Божията Правда е абсолютна. И вашите противоречия са на степени. Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго, да ги раздаде в изобилие. А когато дойде за страданията, Бог ходи сам да ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания.
И вашите отношения към другите трябва да се изяснят. Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: „Кармата му е такава.“ Да, може кармата му да е такава, но вие трябва да му помогнете, за да се освободи от тази карма.
Сега, ако искате да бъдете работници, оттук трябва да започнете Засега достатъчно е това, което ви казах. В идущия събор ще продължим оттук нататък. Вие живеете в един свят с нов ред и порядък, но вие още не сте ликвидирали със стария живот. И затова ние не можем още да отрежем пъпа ви. Разбрахте ли?
(Отговор: Разбрахме.)
А туй, което не сте разбрали, ще дойде Духът на Истината и Той ще ви научи.
Сега разделете се всички братя и сестри на групи и им предайте това, което ви говорих. Направете един малък опит. Кажете им: „Учителят ни каза нещо, ще ви го предадем на вас.“
Тази работа ви давам да се свърши до обед.
Беседа, държана от Учителя на 24 август 1925 г., преди пладне, в горницата по време на събора във В. Търново пред ръководителите и други братя