АНОТАЦИЯ КЪМ ПОЕМАТА
Това е мит, в лесна за възприемане поетична форма, която дава възможност, по един непринуден начин, детето да се докосне до вечни духовни идеи, представени чрез символи.
Орфей е символ на човешкия дух, а Евридика – на човешката душа. Тяхната чиста и всеотдайна любов един към друг символизира мистичния съюз между душата и духа, неин учител и вдъхновител по пътя на извисяването ѝ. Трагичният край на героите от гръцката легенда тук е преосмислен съобразно позитивните послания на Учението.
В поемата намират отражение следните основни теми:
– Орфей – историческа личност (не само гениален тракийски певец и музикант, но и учен, философ, жрец, посветен и прославен духовен водач);
– съвместното съществуване на добро (символизирано от лирата) и зло (символизирано от змията) в дуалистичния ни свят;
– слизането на душата в материалния свят и заживяването ѝ като сянка в света на сенките;
– ролята на страданията и изпитанията за повдигането на човешката душа;
– помощта на духа в извисяването на душата;
– ролята на изкуството за облагородяването на човека;
– Музиката – свещената връзка с висшите светове.
Някога, в далечни времена,
нейде тук, по нашата земя,
живял Орфей – прославен царски син –
на траките по-будни жрец любим.
Той учел на Любов и чистота
и с блага реч, и с песен на уста
живеел в мир с красивата природа,
във всичко живо все съзирал Бога.
На младите той давал светъл пример,
с добро разнасяло се неговото име
на философ и надарен певец,
в света човешки сякаш чужденец.
Девойка благородна – Евридика –
с невинността си предизвикала възхита
у тачещия чистите Орфей,
душата ѝ му шепнела: „Запей!”
И опознали се Орфей и Евридика,
родени били да са си прилика.
Обикнал я безкрайно силно той
и Любовта му го превърнала в герой.
Навред се носел чудният му глас
и птиците го слушали в захлас,
не спирала вълшебната му лира
да лее музиката на всемира.
Но змия отровна тайно приближила,
в крака на Евридика зъби впила …
И тя към царство непознато полетяла,
изплашена, ни жива, ни умряла …
Орфей останал някъде далече,
не чувала тя лирата му вече …
– Нима ще трябва да живея в тъмнина?
Ела, Орфей, спаси ме от смъртта!
За миг той своята любима не забравял,
сънят не го ловял и все повтарял,
че няма образът ѝ светъл да изчезне,
че той за нея ще преброди бездни!
– О, Евридика, моя чудна Евридика,
без теб самотен и безрадостен се скитам …
Дори да трябва да надвия мрака,
аз вечно ще те търся, ще те чакам …
Ти само обади се, Евридика,
в света на сенките дойдох да те извикам …
Ти не позна ли своя скъп Орфей?
Не ме забравяй никога. Недей!
– О, мой възлюбен от душата ми Орфей,
сама не ме оставяй, а запей
и от затвора тъмен ти ме изведи!
Нали за нас ще има светли дни?
– О, ти ме чуваш, мила Евридика,
духът ми към душата ти полита
и ето, с чудна песен на уста
в Живота нов аз теб ще пренеса.
И двамата ще пеем и ще свирим
на Любовта възторжените химни
и заедно ще ни изпълва Светлина
в прегръдките на нашия Баща!
15-16 януари 2013 г.
По мита за Орфей и Евридика
Поетична версия: Антония Йорданова – Анная
ЦИТАТИ ОТ УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕМИТЕ НА ПОЕМАТА
„За да разбере човек какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа ние нямаше да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето ѝ зависят от Него.
Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви.
Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.
Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и развитие. Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той е придобил от незапомнени времена до днес.
Човешкият дух е автор на всички неща на Земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е проявил напълно. Самото физическо тяло на човека, с всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия дух.
Човек търси в живота щастие, знание, богатство. Ала тези неща могат да се добият само от Духа. Само Духът е носител на всичките тези блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността. Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико.
Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля!” Учителят говори (Г. Радев), Дух
„Вие нали сте чели онова предание за Орфей? Като е свирел, всички играели – и дървета, и камъни, и животни, и хора, всички се спирали там. Каква е силата на музиката? Онзи, който музикално мисли, който право мисли, грамадна сила има мисълта му. Ако някой човек вземе един музикален тон и го тананика в себе си, онази мечка в гората може да я спре.” Освободеният роб, НБ, 33 г.
„Орфей, чудният певец, със свирката си укротявал най-свирепите зверове. Той бил овчар, но понеже в местността, където пасял овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирел и пеел, за да ги укротява. Понеже проповядвал учение на мир и любов, той не искал да убива животните, но свирел и пеел по цели дни. Под въздействието на неговите песни всички животни започвали да играят и забравяли да пакостят, да нападат овцете му. Ако Орфей със своята песен е можел да укротява дивите зверове, то не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота?!” Идеалният човек, МОК, 30 г.
„Сам по себе си животът е музика и хармония. Човек е изпратен от Небето с музика и песен. Следователно музиката не е чужда за душата му. Той е потопен в музиката и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред. Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че животът е музика и песен. Всичко в живота е добро и хармонично.” Идеалният човек, МОК, 30 г.
"Който пее, се подмладява, а който не пее, остарява. Ако можеш да накараш един болен да пее, той ще оздравее лесно. Пеенето е мощно средство. Вижте чучулигата как се дига нагоре, върти се в кръг и пее. Пеенето е проява на човешкия ум и признак, че той е почнал да работи. На главата, под центъра на музиката, се намира центърът на смятането и човек като пее, развива и този център. С пеенето се подобрява дишането, кръвообращението, добива се мек характер. Пееш ли, всичко можеш да постигнеш; ако ли не пееш, и други работи не ти се поддават." Акордиране на човешката душа, т. 2, 2008 г.
“Вие сте хора на сенките, вие сте същества фиктивни, а не реални. След 50 години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Де ще бъдете тогава? За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога – подразбирам да търсите светлина и топлина. И тази светлина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете. Човек се ражда малко детенце, става голям – все е недоволен; иска да се ожени, търси хубава мома, мисли, докато я намери, но като я намери, пак е недоволен – била зла като змия. След това искат деца, имат ги, но се оказва, че и те били лоши; надяват се на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът на съвременните хора е само в сенките. А в сенките няма никаква реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес. И тъй, под думата „растене“ подразбирам: Духът да расте и се развива – само реалното, неизменното.” Растете в благодат!, НБ, 17 г.
