ТОЙ Е!
(Небето чисто, синьо. Времето тихо и меко. Слънцето изгря над облак в 5 ч.14 м. Молитвеният връх при второто езеро.)
Всеки да изчете в себе си тайно Добрата молитва.
„Духът Божий“
Ще прочета 15 глава от Евангелието на Йоана.
Размишление
Ще се спра само върху думата „пребъдване“. Когато човек живее във въздушно пространство, той трябва да знае как да се справи с въздуха. Да има отношение между въздуха и него. Ако в това въздушно пространство той не знае как да се справи с него, ако не знае как да му говори, не ще може да възприеме нищо от него. Той трябва да учи езика му и да се разправя с него постоянно. И каквото му говори въздухът, той да го възприеме. И ако възприема всичко онова, което въздухът му дава, той може да се ползува.
За изяснение ще взема и следната аналогия: когато учителят преподава някоя лекция, ако един ученик е в училището, а неговият ум е отвлечен, той няма да знае нищо. Учителят му говори, а пък той си мисли за съвсем други работи. Учителят разправя за научни работи, а пък той си мисли за друго. И когато учителят му каже: „Разправете урока“, той не знае нищо. Тогава какво ще го ползува, ако ходи на училище. Вниманието му трябва да бъде будно, за да схване онова, което учителят преподава, и да почне да мисли върху дадения предмет. Или какво ще ви ползува, ако сте в една концертна стая, дето пее една певица или свири един оркестър, а вашия слух не възприема тая музика. Вий сте заняти в този момент със съвсем други мисли и пението ни най-малко не достига до вашите уши. Също така и сега аз, като ви говоря, вий може да сте заняти със съвсем други въпроси. Да ви кажа с какво. Някои от вас може да сте заняти с Някой апартамент за изплащане; или с някоя полица, която имате да плащате; или с мисълта, че имаш раздор с някого – скарали сте се и мислите какво да правите; или мислите, че палатката ви не е направена както трябва; или че леглото ви не е направено както трябва; или че не сте спали нощес както трябва. Може да има разни неща второстепенни. Някои от вас може да се чудите как да си уредите живота, или пък може да сте заняти с мисълта, че няма кой да ви обича, или че досега сладка дума не са ви казали.
А пък някои сте вече до вратата на пребъдването. Да пребъдваме в Бога! Това е великото в света. Казано е: „Бог е Дух и които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят.“ Да му се кланяш по Дух, това значи по любов, а пък да му се кланяш в Истина, това значи със сила. Човек не може да обича Истината, ако не е силен. Онзи, който обича Истината, е всесилен. Трябва да бъдеш всесилен. А пък всесилен може да бъде онзи, който се кланя на Бога в Дух и Истина – всесилен с Любовта и всесилен с Истината. Без Истина, никой не може да бъде силен и без Дух никой не може да бъде в Любовта. Защото Любовта е плод на Духа, а силата е плод на Истината.
Тази сутрин ние гледаме Слънцето. Какво показва слънцето? То е присъствието на Божията сила в света. Колко е малко Слънцето. Цялата наша слънчева система е толкоз голяма, колкото Слънцето. А пък ако вземете цялото пространство, което виждаме, в него пребъдва Божествената сила. В това пространство се вместват милиони и милиони слънца като нашето, вместват се още и милиарди земи като нашата. А пък има още материя да се създадат още милиарди вселени като нашата. Те има по нататък да се създадат. И това няма нито начало нито край. За тези работи няма какво да се тревожите. Къде е краят на света? Ти, като почнеш да мислиш, това е началото на света за тебе, а като престанеш да мислиш, това е краят на света за тебе. Ти, като почнеш да обичаш Бога, да Му служиш, да пребъдваш в него в Дух и Истина, ти си в началото на света. А като престанеш да мислиш за Бога, ти ще изчезнеш. Някой път вие искате да знаете какво нещо е света. Какво искате да знаете в света? Да допуснем, че един ученик иска да бъде като учителя си. Хубаво. Какво ще придобие като стане като учителя си? Да допуснем, че учителят му е много умен човек, но обича малко да посръбва. Знаете какво нещо е посръбването. Той, като стане сутринта, за да бъде лекцията му по-ясна, туря в себе си една чашка от едно естество. Значи ти, като искаш да бъдеш като учителя си, ще научиш сръбването повече от това, което учителят знае. Защото учителят като сръбва може да знае как да се справи със сръбването, а ти, като пиеш, не знаеш как да се справяш.
Да ви кажа какво значи да се справяш. Ние имахме един Симеон богомолецът от с. Беброво. Той искаше да оправи света и мислеше, че като излезе с една кадилница, както свещеника, и мине с нея през града Търново от единия до другия му край, хората ще се оправят и ще разберат истината. Той каза: „Ако ми кажеш, ще го направя! Този свят другояче няма да се оправи, докато не му се кади с тамян.“ Аз виждам сега, че той право мисли, но каденето, това е изпращане на мисъл. Ако от ума ти излиза благоухание с мисълта ти, то светът ще се оправи. Но ако искаш да оправиш света само с тамян и кадение, то светът ще си бъде, какъвто си е сега. Та, ако светът можеше да се оправи с кадение, досега трябваше да се оправи. Слънцето най-много кади. То от милиони години кади света и той пак не се е оправил. Ако с думите на вятъра можеше да се оправи светът, то толкоз години вее вятърът и светът не се е оправил. Това е външната страна. Не, че светът не се е оправил. Той постоянно се оправя.
Искам да наблегна на следующето: Не очаквайте похвалите. Ние имаме погрешни схващания. Светът е оправен така хубаво. Като говори Христос за света, Той подразбира света на хората. Светът на хората не е оправен, а пък светът, в който живеят ония напреднали същества, които са завършили своята еволюция и които са служили в Дух и Истина, той е оправен. На тях е даден целия материален свят да го управляват. Ние на земята сме в един кораб и те ни гледат. С този кораб ние ходиме на екскурзия, но не знаеме къде отиваме. Кога сме се качили, ние не знаем и на кое пристанище ще слезем и това не знаем. Гледаме на вселената в която пътуваме. И защо сме се качили, не знаем. Един ден ще ви държат сказка от кое пристанище сте се качили. Вие казвате, че Бог създаде човека в рая. На кое място го създаде не знаете, защото когато Бог създаде човека, последния спеше, не беше будно неговото съзнание. Бог го извади от сън, бута го насам нататък и като го бута дълго време той се мръдна и се събуди. И Господ го остави така, както майката оставя детето си, като се роди и заплаче. Тя го завива в пеленки и то заспива. Като се пробуди детето, то не иска никакви лекции, но казва: „Храна!“ Майка му ще му даде и ще го тури пак в люлката. През цяла година то си пее все една песен: „Хляб, хляб, хляб.“ Майката казва: „Давам, давам, давам.“
Сега мнозина от вас мислите, че сте много силни и искате да бъдете уважавани и почитани. Всичко ви е дадено вам. няма нещо, което не ви е дадено. Не че ви е дадено, но кандидати сте. Един ученик, като влезе в гимназията, нали е вече кандидат? За какво е кандидат? Той е кандидат вече за учител. Като свърши гимназия, нали го правят учител в първоначално училище? А пък като влезе в университета, за какво е кандидат? Кандидат е за учител в гимназията. От гимназията излиза учител за първоначално училище, а пък от университета излиза кандидат за учител в гимназия.
Опитвали ли сте вие Някой път да знаете колко сте силен? И като има вятър да кажете: „Не съм разположен сега, спрете малко, после като си свърша работата пак подухайте.“ Кажете на вятъра. Знаете ли колко е умен вятърът? По-умен от вятъра няма. И Христос казва: „Вятърът вее, но не знаеш къде отива.“ Имаме пример как е било говорено на вятъра. Когато Христос с учениците си беше в лодката, Христос заспа и дойде буря. Малка лодка беше това. Не беше някоя голяма гемия. Учениците Му се уплашиха. Те не знаеха да плават. Стана Христос и каза: „Не ги плашете. Престанете. После, като излезем навън задухайте!“ И вятърът престана и учениците се успокоиха. Но, за да те послушат те, трябва да те обичат. И за да те послушат те, ти трябва да живееш в Истината, ти трябва да бъдеш силен. Вие всички искате да бъдете силни, но само Истината е, която прави човека силен. И когато човек говори на природата в името на Истината, тя го слуша. Казано е: „Възлюбил си Истината, която е в човека“. И ако ние живеем в Истината, тогаз ще постигнем нещата, но ако живеем извън истината, тогава всички неща, които искаме да постигнем, са непостижими.
В пребъдването има нещо велико, хубаво и красиво. Мнозина от вас търсите почит и уважение от вън. Питам, какво ще ме ползува мен, ако кажете сега: „Учителю, ти си много велик човек.“ Или ако ми кажете: „Ти си много добър.“ Какво ще ме ползува. Или ако ми кажете: „Ти всичко можеш да направиш.“ Какво ще ме ползува? Представете си, че аз стоя и рисувам като художник, дойде Някой и ме занимава с празни работи. Аз гледам да рисувам, а пък той ми казва: „Много хубаво рисуваш.“ Че той ще отвлече ума ми. Аз искам да туря една краска и той със своите похвали ще отвлече вниманието ми и ще изгубя момента. Това е един момент, няколко секунди и той като ми говори, ще пропусна този момент. Той, като дойде, трябва да мълчи и в себе си да говори, че хубаво рисувам. А пък той ще ме хвали. Когато отидете при някого и гледате, че хубаво рисува, кажете в себе си, че хубаво рисува. Не го хвалете, той да чуе, но учете се от него. Когато Някой много добре постъпва, не го хвалете отвън, но в себе си кажете, че много добре постъпва. Защото доброто, което той прави, то още не е завършено. Аз направя едно добро, но то не е още завършено. На доброто аз едвам съм турил начало, както и на една картина. И на другия ден пак ще отида да работя върху това добро, както на картината. Има художници, които правят скици. То е друг въпрос. Ти рисуваш една картина и като я видиш, тя да оживее. Има картини, които говорят. Вие сте една художествена картина, която говори. Като ви е направил Господ, сега говорите. Божественото дело, онова което Бог е направил, то живее. Това, което е излязло от ръката на Бога, то е живо, то е безсмъртно. И онова, което умира, то е туй, което е излязло от нашата ръка. И ако ние умираме, то умираме по единствената причина, че има нещо в нас, което не е Божествено.
Сега обърнете внимание върху онова, което можете да придобиете. Всеки ден тези велики същества, които са завършили своето развитие, като дойдат при вас, дават ви известни блага, известни подбуждения от вътре, предават ви известни уроци.
Вие казвате: „Слънцето хубаво грее, то гори.“ Слънцето не гори в същност. Какво значи горение. Горението, това е една обмена. Обмена между какво е горението, според съвременното разбиране?
(Учителят запита една сестра:)
Какво гори?
(Гори веществото и се образуват газове.)
Значи, веществата се разлагат. Тези, които горят, къде отиват? Вземете едно дърво, което гори. Това дърво сто години е седяло заровено с корените си в земята и е расло. То е събирало слънчева енергия и като гори, тази енергия къде отива? Тя се връща пак в Слънцето. Част от тази енергия и ние възприемаме, една микроскопическа част, когато се горят дърва зимно време. А пък другата част отива в Слънцето и се повръща пак на земята да влезе пак в обръщение, пак да влезе в това съчетание. Сега това са отвлечени работи. Може да се породи съмнение. Може да кажете: „Как ще отива до Слънцето и как ще се върне пак.“ Христос казва: „Излезох от Отца си и се връщам при Отца.“ Кога се върна при Отца? След като умре. Той отиде да се обнови и повърне. Христос каза: „Отивам при Отца си, не се допирайте до мене.“
Та рекох, всичко онова, което ние не виждаме, нас ни спъва. Онова, което виждаме, вече не ни спъва. Например когато човек ни обича, как познаваме? Някой казва: „Аз чувствувам, че той ме обича.“ Ти най-първо трябва да видиш, че той те обича, после трябва да чуеш вътрешно, че той те обича, после трябва да схванеш онова благоухание, което излиза от него. Онзи, който те обича, от него излиза едно благоухание и като помиришеш онова благоухание, теб ти пада като мед на сърцето. И после трябва да го вкусиш. Нали плода най-напред го помирисвате и казвате, че хубаво мирише и после го вкусвате?
На какво се дължи съществуванието на този плод? Този плод се дължи на една красива мисъл, която го е работила. Този плод има скрито разумно същество и след като ядете плода, това същество познава доколко сте разбрали Божиите работи и доколко Го обичате. Като ядете плода, това същество все ви изучава. Сега, аз не искам да ви накарам да вярвате в суеверие, но можете да направите един опит. Има известни плодове в света, които са лечебни. Лечебен плод е черешата. Лечебен плод е прасковата. Да допуснем, че сте малокръвен и нервен човек. Ходили сте при всичките лекари и не сте намерили полза, много малко полза сте намерили. Но достатъчно е през пролетта да изберете от хубавите, едрите череши и да ги изядете с любов и веднага всичката ви невръстения ще изчезне и ще се запълните с едно разположение, което никога не сте имали. Но тази череша трябва да е посадена от Някой много добър човек и да е поливана, да е обградена, та да не са ходили около нея.
Когато един цар вземе и подпише едно нареждане и каже да се направи едно добро, това веднага се изпълнява. Думата му има сила. Но ако един беден човек каже десет пъти на ден да се направи добро, това няма да го изпълнят. Когато ние пребъдваме в Бога, каквото кажем става, както при случая с царя. Когато не пребъдваме в Бога, тогава нашето положение е както при втория случай. Казваме: „Това, онова да бъде“, но нищо не стане. Защо? Единствената причина е, че не пребъдваме в Бога. Ти, като не пребъдваш, работите не стават или малко стават. А щом пребъдваш всека една твоя мисъл, чувство или постъпка стават. Това, което подписваш, става. И Христос казва: „Ако пребъдвате в мене, каквото поискате от Отца ми, ще ви бъде.“ Христос казва: „Досега не сте просили. Просете и ще ви бъде.“
Сега, аз бих желал всички да пребъдвате в Бога. Знаете ли какво бихме направили ние от Рила. Като пребъдваме, бихме казали всички тия камъни да се наредят. И ако им заповядаме, ще започнат да се движат камъните. Но вие искате да видите, че се движат камъните и тогава да повярвате. Като тръгне един параход, ти няма ли да повярваш? Ти и да вярваш и да не вярваш, той си върви по своя път. Та рекох сега, онези, които са мислили, са ги наредили по този начин. Те са наредени по особен начин. Ний трябва да бъдем по-умни от тях, за да ги наредим правилно. Те са наредени много хубаво. А ако не сме умни, тогаз ще ги разбъркаме. Много пъти, като минавате, казвате: „Тези камъни са разхвърлени.“ Ни най-малко те не са разхвърлени. Има разхвърлени неща поради нашето неразбиране. В природата има една външна красота, която човек трябва да разбира. Има и една външна разхвърленост. Вий виждате разхвърлени нещата, понеже недовиждате. Аз виждам нещата, които вий не виждате.
Някой път наблюдавате някое лице и казвате: „Колко е хубав, красив този човек!“ Аз виждам други работи, виждам недостатъци, виждам, че в него има неща, които не са наместени както трябва. Той е красив човек, но не е търпелив, не е разумен. Наблюдателен е, хубаво е облечен, но той не оценява дрехите си. Той се облякъл за хората, а не за себе си. Аз, като се обличам, се обличам за Господа. Като отида пред Неговото Лице, като се покажа пред лицето Му, Господ ще види какво съм направил, дали умът ми и сърцето ми са на място . Той ще види от единия и до другия край как съм живял. То ще бъде като кинематограф. Той нищо няма да ми каже. Но аз ще почувствувам, че много работи още ми липсват. Господ е дълготърпелив, а пък аз съм едвам малко търпелив. Хиляди хора грешат и правят престъпления и Бог им изпраща Своето благословение. Той е дълготърпелив. Благосклонно ви гледа, а пък аз съм малко търпелив. И като изгубя своето направление, отивам при Бога и казвам: „Хората са лоши, много лоши!“ Най-първо и аз съм един от тези хора сега. Ний сме лоши по единствената причина, че не пребъдваме в Бога. Ний сме лоши по единствената причина, че не служим по Дух и Истина, че не използуваме всички блага, които Бог ни е дал. Ний сме още лоши по единствената причина, че не употребяваме ума, който Бог ни е дал както трябва. И че не употребяваме сърцето, което Бог ни е дал, както трябва. И че не употребяваме душата и духът, които Бог ни е дал, както трябва, не се допитваме до душата и духът. И ние мислим, че каквото пожелаем, ще стане.
Сега аз не говоря за вашето сегашно положение, но говоря за онова, което сте минали. Вий ще кажете: „Колко лоши хора сме!“ Не, не, но в миналото колко невнимателни сте били в класа, когато сте слушали вашия учител. И като ви гледам лицата, това е написано там. И като се върне Някой и дрехите му са окаляни, какво показва това? Това не е сегашното му състояние, но миналото му състояние. Някой се върнал с пукната глава. Някой се върнал със счупени крака. Всичко, което имате сега, то е миналото ви. А пък сегашното ви състояние е будното ви съзнание. Когато казвате: „Днес ще живеем, както Бог иска“, това е настояще!
Ний миналото можем да го изправим моментално, защото когато решиш да живееш по Бога, с тебе ще се кооперират всички разумни същества и ще ти помагат. И ще им стане приятно, че ти помагат. Когато човек се реши да мисли и да живее по Бога, веднага всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, ще кажат: „Да му помогнем“, и се зарадват, че ти си вземал това решение. И работите ти ще вървят добре. Поколебаеш ли се малко, те ще се оттеглят. Пак решиш да живееш по Бога и те пак идват. Отказваш се и те се отказват.
Та рекох сега, не се колебайте сега във вашето решение. Вий казвате: „Сега не сме готови.“ Добре, сега да ви наведа един малък пример. Да допуснем, че дойде един учител във вашия дом и вие имате едно дете на 5 години и учителят го поиска да отиде с него. Този учител е гимназиален. Той преподава в гимназията. Какво трябва да каже туй дете? То ще каже: „Учителю, нека почакам малко. Аз съм на 5 години. Не съм за гимназия. Трябва да влеза в първоначалното училище и там да уча 4 години, после прогимназия и след това да дойда тук. След 7 години да дойда. Аз се много радвам, че след 7 години ще дойда при тебе.“ Вие ще кажете: „Изгубихме случая!“ Този учител тогава ще си извади тефтера и ще забележи: „След 7 години аз ще дойда пак.“ И след 7 години той пак ще дойде. Вий сте били на 5 години, тогава ще бъдете: 5 и 7 колко правят? – На 12 години, тъкмо ще бъдете тогаз в гимназията. Вий ще сте свършили прогимназията и ще влезете в гимназията и той ще ви бъде учител. И после, когато имате един учител, какво трябва да мислите? Някой път мислите, че трябва да знаете повече от него. Не, ученикът не може да знае повече от учителя си на това просто основание, понеже онези учители, които преподават, те постоянно учат. Да кажем, че ти си учил 7 години, но този учител е учил преди тебе и знае повече и през времето на 7-тях години, когато ти е преподавал, той постоянно е учил. Той, като преподава и той учи. За него това е предметно учение. Както се учите при него, той държи изпит. Той, като изпитва и сам се изпитва. И вижда онова, което знае, дали може да го приложи или не. Той вижда дефектите на методите, с които си служи. Тези методи, които прилагате, може да са много добри, но те са верни само за един момент. Приложете един метод, два метода, три метода, двайсет метода и ще имате известно приложение. А вие приложите само един метод и казвате: „Тази работа не може да се направи.“
Най-първото нещо е: пребъдвайте в Бога! Имайте една ясна представа за Бога, Бог не обича противоречията. Някой път вий Му се сърдите. Щом не стане нещо, което вий искате, казвате: „Нема да уча аз!“ Защото ученикът, като се разсърди на учителя си, казва: „По неговия предмет няма да уча!“ Момата, като се разсърди на майка си, казва: „Нема да се обличам. няма да работя!“ Бега от къщи. „Нема да измия паниците, няма да донеса вода!“ Питам сега, ако избяга от къщи и отиде в друга къща, мислите ли, че няма да ѝ дадат работа? Аз съм привеждал следния пример: Един бивол, от едно село от Варненско, избягал. Дотегнало му от господаря му и отишъл в Камчията, в една гора. Господарят казал: „Нека си остане там, няма да го търся.“ Две години го оставил да се върне. След две години, една зима имало дълбок сняг. Дотогаз този бивол си ходел свободно, но сега го загащила една глутница и той турил гърба до едно дърво, за да се варди и се бранил. И като се откопчил от там, сутринта го вижда господарят му, че влиза в дама. И казал биволът: „При тебе – лошо, но отвън – още по-лошо!“ При Бога – лошо, но от вън е още по-лошо.
Нема по-хубаво нещо от това, човек да служи на Бога. Всичката онази радост и онова веселие, което чувствуваме по някой път, това са онези моменти, когато сме извършили нещо, което Бог изисква. Тогава усещаме голяма радост. А пък всичката скръб се дължи на нарушение на Божествения закон. И Бог, като ни погледне, казва: „Това не е хубаво. Не е за твое добро. Не се учи така, не се постъпва така.“ И ти почувствуваш скръб. Когато дойде учителят по рисуване и зачеркне нещо на картината, която ученикът рисува, и ти казва: „Пак ги нарисувай!“ Дойде вторий път с четката и никак не жали и пак зачерква. А Някой път го погледне малко, влиза вече в положението му и взема, че поправя картините. Най-първо зачерква, за да го накара да обърне внимание, за да го стимулира. А пък друг път седне и го поправи. Поправя очите, ушите и пр. Някой път, като го погледне учителят, потупка го по гърба и казва: „Голям художник ще станеш, но ти трябва повече внимание.“ Та рекох сега, какво значи да нарисувате добре очите си? – Да обичате Истината. Какво значи да нарисувате добре ушите си? – Да оценявате Словото. Какво значи да нарисувате добре носа си? – Всяко едно растение, като го помиришеш, да го познаваш. Какво значи да нарисуваш добре устата си? – Да знаеш как да се храниш.
Пребъдване трябва в Бога. Това е онази Велика Любов, [с] която се запознавате. Да пребъдвате в Бога, това значи да Му служите в Истината, да бъдем силни, да няма никакво колебание в нас, да бъдем смели, да бъдем готови на всички жертви. Когато дойде за Бога, всеки трябва да бъде готов за най-голямата жертва. Единственото същество, което ни обича, това е Бог.
Ти когато срещнеш някой човек да те обича, ще кажеш: „Той е!“ Когато някой е готов да ти направи услуга, ти кажи: „Той е!“ Дето и да Го срещнеш, ще кажеш: „Той е!“ Мен ми разправяше един мой познат следното: „Аз вървях в духовния път и бях се обезверил. Един ден в своите тъги и скърби излязох да се разходя и пътувам в една местност. Изгладнях. 24 часа не бях ял. Лягам под една круша. И тук същото нещастие. Гледам, че крушата е обрана. Поне да имаше няколко круши, щях да си откъсна. Седя и съм се замислил. Казвам си: не ми върви. Дойде един малък вятър и пораздруса крушата и 5-6 круши паднаха пред мене. Дойде ми на ум и си казах: „Той е!“ Взех тези круши и най-сладкия обед, който съм имал, беше там. Изядох първата круша и казах: „Той е!“ После, изядох втората круша и казах: „Той е!“ Изядох 5-те круши и се върнах в къщи.“
Той е, Който кара хората да ни обичат. Той е, Който кара вятъра да повява. Той е, Който дава всички хубави неща в живота ни. Когато дойде в тебе някоя хубава мисъл – Той е. Когато дойде в тебе едно хубаво чувство – Той е. Когато имаш на разположение оная здравословна храна – Той е. Той е, Който ни дава храната.
Та рекох сега, пребъдвайте по Дух и Истина в Бога!
Отче наш
6:15 ч.
Беседа, държана от Учителя на 26 юли 1939 г., сряда, Молитвеният връх при Второто езеро
