УСТАТА
5 часа сутринта
Добрата молитва
Изучаването на човека съставя една велика наука. Единствената наука, с която може да се разгатват нещата. Не човека, както сега го виждаме, т.е. не външния човек. Външният човек е недоразвит. Той е в прогрес. Следователно има да се развива. И цялата природа е в прогрес. Можем да кажем, че всичко, което Бог е направил, е добро, но всичко не е съвършено. Някои имате стари възгледи за идеята за Бога, за ангелите, за човека. Какво нещо е човек, какво нещо са ангелите, това са неопредлени идеи. Вие ангела не може да си го представите. Единственото нещо което може да си представите, то е само Бог. Всичко друго е само едно изражение на това, което Бог е създал. Който казва, че Бог е безтелесен и прочие, това са богословски залъгалки. Казва се в Писанието от Мойсея, че направи Бог човека по образ и подобие свое.
Главата на човека представлява неговата интелигентност, разумността в най-високия израз. Гърдите на човека представляват любовта – широчината на гърдите, сърцето и дробовете съставят любовта. Неговите удове и най-после стомахът и краката представят външния човек, човека на движението. Човек по движението може да се познае какъв е. Но има една вътрешна страна, как е създаден човек. Цялата природа е създадена по образ на човека.
Запример вземете неговата уста, тя представя едно отверстие, през което човек приема храната си. Ако само виждате един човек, който си отваря и затваря устата, тогава какво заключение ще направите? Но устата има няколко функции: органи за движение, после органи за вкуса и органи за говора, на най-разумното нещо – Словото. Един човек се познава по своето слово и по своето движение. Запример човек прави разни движения, разни мимики, запример замижи. Всяко движение си има своя подбудителна причина. Вие сега се плашите да не ви познаят какви сте. Писанието казва: „Махнете се, защото не ви познавам.“ Щом не те познават, тогава не е добро. Всички се боят, да не ги познаят. Че хубавото в света е да се познават хората. Вие ще кажете: „Не искам да ме познават.“ Какво разбирате под думата „да ме познават“? Една свещ гори, трябва ли да се тури под шиник? Човешкият ум е запалена свещ. Той трябва да свети, да бъде полезен някому в света. И всеки, ако съставя една част от Бога, тази идея донякъде е вярна, човек представя образ и подобие на Бога. Човек не съставя част от Бога. Една част от онова, което виждаме в човек, ние може да садим какво нещо е Бог донякъде. Ако садим само по това, което човек е сега, ние ще имаме крива представа за Бога. Бог изпълнява222 целия космос, цялата вселена. Цялата вселена е Неговото тяло отвън, а има още един плюс, който хората не знаят. И хората казват, че всяка една част наподобява цялото. Запример, човек се познава по своето лице. Но познава се и по формата на главата си. Може главата да е сплесната отзад. Някой представят Бога троеличен, с три лица. Това е един образ, теория.
Значи образът на човека, така както е създаден човек, неговата глава, гърди, стомах и удове, представят известни ценности в света. И тези ценности ни най-малко не губят стойността си. Като влезете в другият свят, вие пак ще имате глава, гърди, стомах, ръце, крака и нещо повече, плюс. Едно същество в другия свят, което има една форма, трябва да имате по-деликатно зрение, за да го видите. Вие не може да си представите един ангел в друга форма, освен като човек. Някой ще каже: „Те са ангели.“ Не, под думата „огън“ се разбира любов. А под думата „светлина“ се разбира интелигентност. Светлината е израз на човешката разумност, на човешката интелигентност. Огънят е емблема на човешките чувства, на любовта. Значи един ангеле пълен с любов. Като срещнете един ангел, той има лице, извънредно красиво, не така заспало. В лицето на ангела се изразява една неизменна любовна интелигентност, която с нищо не може да подкупиш. И като видиш Бога, ти ще се забравиш и ще видиш там всичкото благо, което се проявява в Бога. После няма да искаш да видиш друго лице, т.е. В тебе ще има един идеал да станеш като Бога.
Сега не се плашете да ви познаят, на някой от вас ухото ви е деформирано. Значи в миналото не сте се обхождали добре. На някой от вас, носът му е деформиран. Значи неговото схващане не е правилно. Няма добре развито интелигентно схващане. Той не се учи да схваща, да прониква нещата и затова неговият нос е деформиран, изгубил е първата си форма. Или ако той не е давал ход на своите чувства, той е деформирал своите уста. Ако възпитавате едно дете така, че да няма никакви отрицателни черти, вие ще имате отлични форми на устата, носа, веждите, очите. Значи по деформацията, в каквато част на тялото е, или липсва нещо или криво нещо в мисълта, чувствата и волята.
Значи да придобие човек едно тяло, трябва да работи. След като се освободи човек от физическото тяло, остава духовното тяло. Физическото тяло е създадено по образ на духовното тяло. Вие казвате: „Ние вече остаряхме“, и след това си обърнете надолу мисълта, само за старините мислите, кой ще ви гледа, как ще ви погребат. Това е смешно. Ти за старините не мисли, ти си остарял, понеже грешиш. Ти изгубваш своята сила, своята интелигентност своята воля, или своите чувства, понеже не живееш, както Бог живее. Когато направиш някоя погрешка, вътре нещо ти говори. Кой е той? Бог всякога ти говори. Бог казва: „Аз не съм те създал да грешиш, ти не мислиш правилно.“ Бог ти казва: „Ти не мислиш правилно, както аз те направих.“ Тогава научи се да мислиш. Какво ти костува сега, запример, да си проучаваш ушите. Намери един светия и проучи ухото. Но не такъв светия, когото хората са направили, но същински светия. Сравнете един скъпоценен камък с един кристал, вижте каква е разликата. Та трябва да проучавате тези неща, да видите къде са вашите дефекти. Ако проучаването на човека ни води към велика наука за приближаването до Бога.
Вие някой път искате да се контролирате, тогава ще хванете ухото си, ще го побутнете. Аз ви говоря за носа, за устата. Ако искате да си изучите устата, всеки един от нас, като идете тук в класа, ще носите по една чиста кърпа и с тази кърпа ще бутате устата си, а не със сополива кърпа. Единственото най-деликатното чувство, с което човек може да чувствува нещата, това са човешките устни. И ако вие изгубите тази чувствителност, на този вътрешен усет, тогава какво ще познаете в живота? Ако вие имате едни стиснати устни, то е неестествено223.
Фиг. 1
Фиг. 2
Фиг. 3
Фиг. 4
Фиг. 5
Фиг. 6
Погледнете централната рисунка224, устата, както е направена тук, е направена на човек, който мисли за себе си, иска всичко да му е наредено. Той не е сприхав, не е лош, но е човек на кефа, но не турски кеф, не някой думбазин225, но някой възпитан човек. Той е свършил най-малко два факултета, с образование е, може да пише, да говори, но има кеф. Всичко трябва да му върви така. Този господин, който има тези устни, той обича да странствува, да пътува, трапчинката на горната устна показва способност за контролиране. Тази вдлъбнатост на горната устна:
На лявата страна е женска, а дясната – мъжка. Винаги жената заповядва на мъжката страна. Такъв е законът, а мъжът заповядва на женската страна и затова всяка жена, като се ожени, иска да заповядва на мъжа си и е права. И всеки мъж иска, като се ожени, да заповядва на жена си, но той, като заповядва, трябва да остави и жената да заповядва на мъжа. Онзи, който заповядва, е по-горе, той е по-разумен. Значи, да заповядваш на някого, ти трябва да бъдеш по-разумен, ти трябва да бъдеш образ на любовта. Някой път жената трябва да бъде учител, а мъжът ученик, а някой път мъжът трябва да бъде учител, а жената трябва да бъде ученичка на мъжа. В къщи трябва да имате две слугини и двама господари. Всеки господар ще има по един слуга.
Някой иска да се жени. Ако ти се жениш, за да бъдеш щастлив, че да прокопсаш в света, ако ти преди да се ожениш, не си щастлив, ти щастлив след женитбата никога няма да станеш. Трябва да знаете, щастлив трябва да бъдеш преди да се жениш. Ти се жениш за светлината, там професорът ще ти направи една забележка, когато не си знаеш урока. Не, че не си способен. Някой от вас имал видение, че какво от това, че видял някой светлинка или сенки, които се движат, погледнете този модел, с отворените уста, и зъбите му се виждат, какво показват тези уста? Той има желание всички да го хвалят, като му кажеш една дума, приятно му е и цял ден се хвали, че Учителят му е казал тези думи. Следущият ден могат да му турят двойка, той не мисли за това. Долната устна е добре развита, но горната е стисната. Като му говориш, като го хвалиш, той казва: „Не можеш да ме залъгваш.“ Но аз бих предпочел първите уста пред вторите. Той е скържав, той не е активен човек. Долната устна е по-силно развита. Това са подробности, които ще забравите много лесно.
Горната устна е, която предава, а долната е, която възприема. Следователно когато долната устна е силно развита, както в тази рисунка226, този човек, ако му дадеш 10, той ще ти даде 1. Яйце ще му продадеш на този, той ще го купи за себе си, но евтино. Той е скъпчия, за другите, а ефтинджия за себе си. Ако е той търговец, ти не може да разчиташ на неговия морал. Той ще каже, че има криза, че няма пари, като отидеш при него, ще ти каже: „Благодари, че аз ти дадох на тази цена.“ Той няма да бъде такъв човек, че да ти каже: „Толкоз ми струва.“ Когато на някого от вас, долната устна е така широка, а горната е тънка, тогава как трябва да постъпите?
Някой път вие се наблюдавате, когато имате едно неестествено разположение. Вземете едно огледало и се погледайте. Устата ви ще бъдат така свити и гледате сериозно. Значи вие сте решили да имате едно състояние. Вие сте си свили юмрука и казвате: „Аз какво може да направя?“ Но колко време вие ще държите юмрука си свиете? 10, 15, 20 минути, след това ще го отворите. Следователно силата на човека не седи в това. Това са вътрешни обяснения, които съществуват в природата. Всички тези страсти, които ги има в човека, има ги и в природата. В природата има отвращение, обич, възмущение и т.н. Аз вземам природата в много широк смисъл. Природата може да вземеш като много идеален човек. Щом постъпиш добре, тя се отзовава добре, а щом постъпиш зле, няма да се минат 5-10 минути и тя ще ти даде урок. Често вие обидите, някой човек върви по пътя, но вие несправедливо го обидите, няма да се мине много време и ще поседите някъде и ще кажете: „Какво стана с мене?“ Природата иска да каже: „Всеки, който не знае цената на думите си, може да пострада.“ Вие ще пострадате. И всички страдания и изпитания, които има в света, се дължат на едно ваше неестествено положение.
Да допуснем сега една мома се е влюбила в един момък. Не е лошо това. В реда на нещата е да се влюбват хората, да се обичат. Но каква е мярката на влюбването? Ако тя се е влюбила в един момък и иска да го има като една собственост, тя ще се намери в едно разочарование. Той не е едно дете, което тя може да го носи дето иска. Това е човек. И утре ще види, че той разговаря с друга мома. От къде у нея се е родило това чувство, че той не трябва да говори с друга мома. И колкото у нея се ражда чувството, че този момък не трябва да говори с тази мома, толкоз в момъка се ражда противоположното чувство, че той трябва да говори. И той говори с другите моми по единствената причина, че не я обича. Щом не я обича, казва: „Аз имам право да говоря с другите моми.“ Аз в тебе не мога да намеря това, което търся, затова ще го намеря в друга мома. Но момата казва: „Това не е право, това не е по Бога.“ Кое е по Бога? По Бога е само това, което е разумно, което е Любов, което е Истина. Щом нямаш тези неща, ти нямаш право да се възмущаваш от постъпките на другите хора. Ти казваш: „Той не постъпи добре.“ Ти казваш така, но другата мома, с която той говори, казва: „Той е отличен благороден, красиво говори.“ Коя от двете моми е авторитет, кажете ми?
Вие искате да бъдете обичани. Но най-първо ще се научите едно нещо: вие да обичате без да очаквате да ви обичат. Щом вие обичате, съществува един закон, той е следния: понеже Бог е мерило за всичко, щом ти изразиш своята любов, както трябва, Бог ще каже: „Аз съм много доволен, че ти показваш любовта ми както трябва.“ Следователно ще има Един, който ще бъде доволен от твоята любов. Ти не очаквай този, когото ти обичаш. Той още не е съзнал, че ти го обичаш, той не е дошъл до това. Колко време е минало, додето се пробуди вашето съзнание, за да знаете, че Бог ви обича. Той се радва, че едно от Неговите деца вече го познава. Той се весели. Бог е толкоз внимателен, че иска всички същества, които създал, да Го обичат и да ги обича. И всички да бъдат разумни. Той иска да живее добре, но не иска да ги изнасилва и затова Той хроникира нещата. Вие не може да избегнете това хроникиране. Ако хроникирането е само в физическото тяло, то работите се изправят лесно, но ако това хроникиране [е] във вашите чувства и мисли, защото всяка мисъл и чувство има своя форма, тогава дефектите по-малко се изправят. Ако съществува някой дефект във вашия ум, то този дефект ще се изрази в следното: ако съществува един дефект във вашия ум и чувства, то не само носът и устата ни ще бъдат деформирани, но в цялото ви лице ще има тъмна краска, няма да има мекота, симетрия. После, свиването на мускулите зависи от човешката мисъл, чувство и поля. Ако мисълта ти не е достатъчно светла, ако чувствата ни не са достатъчно топли, тогава в тези органи няма да има достатъчно сила и затова органите се деформират.
Погледнете тази предпоследната рисунка227. Този човек иска само да го обичат, но не да обича. И затова горната устна се е свила, долната надебелила. Те са обичали да ядат, да си похапват. Ако ред поколения са били скържави, тогава устата остават тънки. Всеки от вас трябва да напрани устните си малко дебели. Много тънките устни не са здравословни. Оставете устните си съвсем свободни. Намерете Някой човек, на който устните са малко дебели и се влюбете в неговите устни, щом сте в духовния живот, устата ни трябва да се реформират.
Трета рисунка от края е патологическа228. Този човек е тщеславен, има голямо мнение за себе си, но е голям будала. Той мисли, че всичко знае, но има едно качество, има едно чувство на щедрост. Той иска да покаже, че е щедър, но не че е такъв. Както е поставена устата като човка, малко завита надолу е. У всичките грабливи птици защо е завита човката? У тях има чувството, че всичкото да остане за тях. Когато ти искаш всичко само за себе си, тогава тези черти ще дойдат, ти ще развалиш лицето си. Бъди справедлив, да видиш къде имаш право. Хубаво е човек да отстъпва, но не да отстъпва постоянно. Ако човек постоянно отстъпва, той е добил други черти. Не мислете, че във всичко човек трябва да отстъпва. В любовта никога не отстъпвай. Ето какво подразбирам: когато трябва да любите, никога не отстъпвайте да не любите. Някой ще каже: „Какво ще каже този или онзи?“ На нищо подобно не обръщай внимание. На жена ти, брат ти, обществото, че не били съгласни, не обръщай внимание. И ти като извора течи, нищо повече. Целият свят да стане на кал, ти люби, нищо повече. Защото ако ти не любиш, тогава калта ще се превърне на прах. Калта ще остане по краката ти, а пък прахът ще влезе в дробовете, ще влезе по-дълбоко в човешкото тяло. Затова предпочитай калта, от прахта.
Аз представям само контрастите. Направили сте една погрешка, считай това за кал. Казали сте една дума, не на място, това е кал. Казали сте: „Знаете ли какво мога да направя?“ Какво може да направиш? Може да запалиш една къща, един огън, може да потупаш някого, това е отрицателната страна, а може да направиш и добро, може да помогнеш някому, може да кажеш една сладка дума. Кое е по-хубаво. Вие казвате: „Какво ще каже Братството?“ Тези 100 души какво ще кажат на Изгрева. Ако под думата Братство разбирате цялото Братство, цялото Небе, тогава разбирам. Защото за мене цялото Небе е, в което Бог обитава. Аз това наричам Братство. И когато се разговарям, най-първо отивам да се разговарям с Господа, после се разговарям с ангелите. Вие какво ще кажете на това?
Но когато се разговаряш с Господа, там няма да бъбриш. Там всяка една дума или постъпка е определена. Аз не се представям там какъвто не съм. Аз се представям такъв, какъвто съм. Никога там няма, там нещо, което не е мое. Никога няма да имам едно човешко желание, колкото и да е отрицателно, ще се освободя от всичките желания, мисли и постъпки, от всичко това ще се очистя и ще отида с най-хубава премяна, която имам. Аз ви казвам, как аз ходя при Господа. И след това, като ме погледне Господ, Той нищо не ми казва. При тази светлина, виждам къде е останало по дрехите ми някой дефект. Аз говоря с Господа и отбелязвам своята погрешка, като се върна, заемам се да поправя своите дефекти. Лицето на Господа е толкоз хубаво! Аз, като погледна, че в Бога няма никакъв дефект, като видя всичките Негови светли ангели, всички чисти и погледна себе си, не ми е жалко, но само направя бележка, какво трябва да поправя. От ангелите мога да взема модел от ухото, от устата, от очите. Вземам само модел и като се върна, започна да работя за реализирането му.
Ако вие имате едни добре сформирувани уста, тогава ще бъдат изключени много болести. Устата не трябва да бъде много свита. Многото притискане не е хубаво. Оставете си устата колкото се може по-свободно, едва да се прилепват устните. При това помолете се някой път за вашите уста и кажете: „Господи, благослови устата ми, благослови горната и долната ми устни.“ Ако зад горната устна не чувствуваш мъжът, а зад долната устна не чувствуваш жената, в нейната любов, ти не разбираш. Като буташ долната устна, ще се възпитаваш, ще напредваш. От лявата страна е жената, а от дясната е мъжът. Като бутнеш лявата страна, ще кажеш: „Ти обичай мъжа си, той е много умен, добър.“ А, като буташ дясната страна, един мъж – ще кажеш: „Обичай я, като нея няма друга. Много добра е.“ Ти сам трябва да харесваш своята уста. Най-първо вие трябва да харесвате своята уста. Един художник, за да харесва едни уста, той трябва да ги нарисува хубаво и като ги нарисува веднаж, той може да не е доволен, после втори път ще ги нарисува, трети път.
Вземете огледалото и нарисувайте устата си, някой от нас е повече твърд, отколкото трябва. По устата се познава. Някой от вас е повече страхлив, отколкото трябва. Някой от вас има по-малко вяра, отколкото трябва. Някой от вас е повече скържав, отколкото трябва. Ще вземете едно огледало и поставете тогава свободно устата си. Представете си, че вие ще се представите на едно рандеву на Небето. Представете си, че ще ви избират и ще ви турят на служба и то една комисия от най-учените хора, че ще зависи как ще си поставиш устата. Ако са стиснати устата ви, ще ви пратят назад, ако са много отворени, пак ще ви пратят назад. Като се погледнете на огледалото, вижте как да турите устата си. Ще повикате ума си най-първо на помощ, после ще повикате сърцето и вашата воля на помощ и ще кажете на ума си: „Какво да направя с устата си?“ Той ще каже и след това ще попитате чувствата и волята си. Волята е физическата страна. Вие имате старите възгледи, както вашите деди и прадеди са живяли.
Ето новите светии сега. (Учителят се представя намръщен и гледа надолу.) Новите светии всички са замислени. Истинският светия не е замислен, той е весел. Той има едно око светло и всичко вижда. Ще те поздрави светията, ще ти каже: „Къде отиваш? На добър път.“ Ако си малко болен, той ще се приближи, ще ти помогне. Не е замислен този светия. Новите светии аз ги наричам егоисти, които от сутрин до вечер мислят само за себе си. Те могат да се качат на Небето само за ден и половина. На вторият ден ще се намерят вън от Небето. Когато отиде някой на Небето, който не е готов, ангелите, като го погледнат, там понагорещят, че той няма да издържи. Ангелите имат силен ум. Насочват умовете си, да видят колко ще издържиш. Или казано другояче: ти не може да издържиш топлината на Небето, ако ти не обичаш. Вие казвате, че обичате, но вие обичате само тези, които ви обичат.
Ето аз какво наричам обич: Един богаташ го обира слугата му, но слугата му се разкайва. Богаташът нищо не казва. Богаташите казва: „Толкоз време е служил той при мене, но аз не съумях да проявя любовта си към него. Ако аз бях на неговото място, щях да взема повече.“ И богаташите един ден го срещнал и му казал: „Ако бях на твое място, щях да взема три торби повече, отколкото си взел. Ела да ти дам две торби, малко си взел.“ И му дал още две торби. Слугата казал: „Ще ми простиш, аз направих нещо, което не е хубаво.“ Това го наричам любов.
Някой богаташ обрали, Бог казва: „Дайте му още. Бъдете внимателни.“ Няма желание в света, което да не се реализира някога. Дали е явно или тайно, от какъвто и да е характер, всичко това ще се реализира, и добро и зло. Което е във вас, не може да го избегнете. Всичко това, което е във вас, ще се реализира. Бог иска всичко явно или тайно във вас да се реализира. Виждам, че Бог се изявява навсякъде в света – и на Небето, и на Земята. Бог иска да ни научи на онзи велик закон, че благото не седи в многото. Някои от вас може да искате да бъдете свободни. Вие и без това сте свободни. Вие имате един мъж, който ви обича. Вие имате една дъщеря, която ви обича, един приятел, който ви обича. Какво повече искате от това? Но вие искате повече души да ви обичат. Ако 100 души ви донасят храна, колко храна ви трябва за един обяд? Ако 100 паници ви донасят, вие се чудите от коя паница да ядете, ако има един човек, който ви обича, то е обяд за вас. Защо ви са повече?
Сега за устата. Тя трябва да бъде израз на вашата интелигентност. От устата ви зависи дали да бъдете здрави или не. Ще ви дам няколко правила: Ако ти си болен, ако ти си неразположен, вземи една круша, която е хубава, и вкусна, само я вкуси малко, не я изяждай. Този вкус ще произведе промяна в тебе. Може да близнеш малко захар или да вземеш малко вода. Неразположен си. Пий една лъжичка вода, тури малко лимон или портокал в устата си или тури в устата си нещо с някакъв хубав вкус и веднага може да измениш състоянието на тялото си. В яденето трябва да бъдете крайно взискателни. Никога не яжте една храна, която не обичате. Никога не яжте храна, която не е вкусна. Да ви е приятно храненето. То е музика. От тази музика ще зависи вашето здраве.
Аз ви давам това правило. Вие искате да отидете при някой болен и да занесете нещо. Трябва да знаете какъв е неговия вкус. Тури нещо в супата, което той обича. Ти отиваш при някой човек да му помогнеш. Кажи му една сладка дума. Понеже ти, като му я кажеш, то и Невидимият свят ще ти каже тебе сладката дума. Ти ползуваш себе си, ползуваш и другия. Ти казваш: „Не струва да кажа тази дума, да го похваля.“ Ти някой път, като похваляш него, похваляш и себе си, а като кориш него, кориш и себе си. Тогава и той ще каже: „В него има някой недъзи.“ Та научете се да говорите хубавите работи. Когато говориш любовно, трябва да имаш израз, а не сериозен, намусен вид. При мимиката трябва да има съгласие на мисълта и чувствата. Някой казва: „Колко съм учил!“ Учените хора са много смирени. Защото най-малките работи могат да ги компрометират. Авторитетът ни зависи от това: колкото по-малко погрешки допущаме.
Да се върнем към устата. Най-първо устата е израз на човешките чувства. Най-хубавото, най-благородното се определя от устата. После вкуса на човека, здравето му и то се определя от устата. От устата му се определя какво е лошото. Човек трябва да чувствува добре, да говори добре, да Се храни добре. Устата не трябва да бъдат малки. Устата трябва да бъдат най-малко 5 и половина – 6 сантиметра. Не трябва да надминат 7 сантиметра по права линия. После устните не трябва да бъдат много тънки. Горната и долната устна най-малко да бъдат 3 милиметра, 4 милиметра, 5 милиметра – половин сантиметър. После се взема предвид цялото устройство на човека. Когато човек се моли, той трябва да се остави свободен. Забравете себе си някой път. Оставете устата си свободни и се вглъбете в едно хубаво чувство, да започнат устата ви да придобиват правилна форма, по този начин може да преобразите устата си. Инак, ако не се преобразят устата ви, по-мъчно човек може да се лекува и не може да бъде така разположен.
Та вие казвате: „Защо Господ ме е създал така?“ Не мислете така, но кажете защо вие сте направили така. Вие искате да бъдете красиви и добри. Това е отлична идея. Стремете се да реализирате това, Божественото във вас, да имате едно отлично ухо, една отлична уста. Това ухо няма да го оставите тук. Външното ухо ще го оставите тук, а оригинала ще го вземете със себе си. И когато дойдете на Земята, вие ще дойдете със същото ухо. Физическото ухо е само малък модел, върху който трябва да работите. И благодарете за това ухо. Животните биха дали милиони, за да имат такова ухо, като човека. Животните биха дали милиони, за да имат лице като човека. Но къде са те далеч! Човешкото лице представя какво нещо е Небето. Животните не могат да представят какво нещо е Небето. Животните донякъде представят какво нещо е адът. Лицето на човека, тялото па човека, главата на човека, могат да представят какво нещо е организираното Небе. Защото Небето е място на същества, които са крайно красиви. Голяма красота има на Небето, в ангелите, които живеят в третото небе, във второто Небе и в първото Небе. Тези на първото Небе са крайно красиви, имат такова лице, каквото не сте сънували. Във второто Небе ангелите и те са красиви, но не толкоз, а пък в трето Небе, те са по-обикновените. Ние не сме на третото небе. Ние сме в областта под третото небе. Един ден вие всички сте кандидати за ангелите. Всички ангели са минали по същият път, по който вие сега минавате, но понеже са минали през разни времена, всички ангели се различават по характер, по склада на ума си. Единично се различават. И обществата пак се различават. Та има едно крайно разнообразие в формите. И там изучават, и там следват някой факултет. И като изучите там и после дойдете на Земята, ще знаете правилните форми.
Горната и долна устни трябва да бъдат симетрични, към това се стремим. За досегашните ви уста са отговорни майка ви и баща ви. От сега какви ще бъдат, за това вие сте отговорни. Както сте родени, ще започнете да работите. За 10 години като работите, да измените вашата уста и тогава ще покажете, че разбирате от тези органи. Само онзи е физиономист, който може да измени своите форми. Много физиономисти гледат само дефектите на хората. Онези, които са физиогномисти, не трябва да търсят само дефектите на хората. Има опасност, онзи, който изучава човешкия характер, да развали своя характер. Запример видиш някого и кажеш, че е малко вагабонтин. После отидеш при друг и кажеш: „Много е надут.“ Това не е физиогномика. Стремете се да намерите в някой човек една хубава черта. Оставете настрани неговите отрицателни черти. Тона е за ваше добро. И ще знаете на кой конец каква тяжест ще може да турите. На един тънък конец, ще знаете каква тяжест да турите – около 100 грама. Като видите устата на един човек, ще знаете. Ще знаете какво може да направи. Вие само нарисувайте тези уста. Дълго време трябва да наблюдавате разликата между тези устни.
Погледнете третата рисунка, линията на горната устна е линия на твърдостта. В първата рисунка мъжът е силен, той има всякога инициативата, макар и да не е от много умните. Той е готов да води каквато и да е комисия. Той е от първите. Често вие не искате да предприемете нещо, защото казвате, че сте скромни. Скромен човек е онзи, който чака всички да опитат и после той да опита. В втората рисунка и той се опитва, но не зная на 100, колко свършва.
Ухото е за послушание. Носът е за схващане. Устата служи за разумното, което човек може да изкаже. Здравето на човека, неговото разположение зависи напълно от неговите уста. Здравият човек всякога има едни уста хубави и симетрични. Когато устата е симетрична, това показва едно добро състояние. Едни хубави уста са едно богатство. Две хубави устни е цяло богатство. Вие тогава постоянно сте в съгласие с живата природа и възприемате живота чрез устата. Ако ти чрез устата не може да възприемеш живота, тогава? Като се целуват хората някой път, хубава е целувката. Но, ако целувате мъртвите, какво ще добиете? Ако целуваш ябълки, круши, грозде, хляба, хубавите работи, това са все целувки. Колкото по-хубаво целуваш, толкова по-здрав ще бъдеш. И ако не знаеш хубаво да целуваш, тогава много болести ще се създадат. Устата играят една функция първокласна, не само да се покажат на другите, но и за самите вас.
Някой път ще имате една чиста кърпа, ще погладите устните си, не оставяйте прах по устните си. Най-малко по три пъти на ден трябва да измивате с топла вода устните си. За носа една кърпа, за устата – друга кърпа и то много чиста и не натискайте устните си. При такова правило, след 2-3 месеца може да видите какъв резултат може да имате.
Вие благодарете на Бога, че е създал такава хубава уста и с такива хубави устни и е вложил хубав език, който говори най-сладки неща. И следующия път, като дойдете, ще си носите по една хубава, чиста кърпа. Сегашното е достъпно за децата, а втория път ще дойдем до малко по-сложно. Леко с кърпата ще изтривате устните си.
Отче наш
26 лекция, държана от Учителя на 15.ІІІ.1933 г. сряда, Изгрев, София.
