И Авраам наименува това място Еова-Ире (Господ ще промисли);и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. Битие 22:14
„ Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.” І Посл. На Иоана 2: 6
„ И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.” Посл. Към Филип. 4: 7
„ Мир ви оставям; Моя мир ви давам.” Иоана 14: 27
Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си, е, че Божествената ръка, Божествената сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да избяга от Божия промисъл.
Светът е пълен с разумни същества, които предпазват и децата, и възрастните от опасности. Не са само майката, бащата, братята и сестрите, които предпазват детето от опасностите в живота. Хиляди разумни същества изпълняват роля на пазители в света. Има едно разумно ръководство в света, в което всички хора трябва да се вслушват. Това разумно ръководство наричаме Божи Промисъл. Остави съдбата си в ръцете на Божия Промисъл. Щом не можеш да решиш една задача, кажи в себе си: Има Божи Промисъл в света. Той ще се погрижи за това, което не е в силите ми да направя. Това не значи, че не трябва да работите и да чакате всичко от Бога. Божият Промисъл се проявява чрез Божественото, което е във всеки човек. Обърнете се към Божественото в себе си, направете връзка с него, и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото с помощта на някоя външна сила.
Сега ви говоря за Божия Промисъл, но и без да говоря, вие ще го проверите по един начин; ако пък ви говоря, ще го проверите по друг начин. Светът е училище, в което всички сте поставени да учите. Светът е създаден, като разумен метод за възпитание и самовъзпитание на човечеството.
В разсъжденията на хората за живота има две опасности, от които трябва да се пазят. Те са следните. За пример, някои хора, главно религиозните, духовните често говорят за Божи Промисъл и казват: няма защо да се грижим, да се безпокоим, Бог ще промисли за всичко. Вярно е това твърдение, но опасността се състои в това, да не изпада човек в бездействие и да очаква всичко наготово. Светските хора пък изобщо не признават Божи Промисъл и казват: ако човек сам не се стегне да работи, Господ никога няма да му спусне нещо наготово от небето. Някой от религиозните казва: ето, нали Господ ни дава наготово плодовете? Да, но растенията изработиха тия плодове. Те работят, а ние се ползваме от техните плодове, от техния труд.
Да не мисли човек за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува от своя живот, но като знае, че съществува велик Промисъл, той знае, че каквото да прави, има Един, Който се грижи и за него. Щом има пред вид тази мисъл, човек ще излезе от положението на своята личност, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи за ближния си. Щом мисли за ближния си, човек се повдига по-високо и се свързва с Първата Причина на нещата. Промисъл съществува за всеки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира под защитата на великия Промисъл. Той трябва да се мъчи, да се труди и да работи. По този начин само той може да се спаси, да забогатее.
Най – първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: "Кой ще се грижи за мене? Аз ще се грижа." Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък. Казва: "Трябва да помислим за себе си."
Този човек не вярва в Божия Промисъл и се надява на себе си. Той пълни един след друг хамбарите си с жито, трепери за него и казва: Ако човек не помисли за себе си, никой няма да се погрижи за него. Този човек е прав в заключенията си, но само при сегашните условия на живота, когато хората са поставили прегради на пътя си. Това заключение е право, само при организъм, в който всеки уд мисли за себе си. Обаче, това заключение не е право, когато цялото тяло мисли за всички удове. Човек пък мисли за цялото си тяло, за всеки отделен уд. Ако човек не отделя от Божествените блага, които получава, специфична част за всички свои удове, той е осъден на смърт. Той сам подписва своята смъртна присъда.
Казвам: Има нещо разумно, което ръководи съдбините на хората. Има хора, които не могат да умрат, това индусите наричат мъртва зона, в която огънят не действува. Те го наричат още закон на изключенията. От всички разумни хора се изисква да изучават законите на природата. Това показва, че има един общ Божий Промисъл. Не считайте, че този Промисъл е нещо механическо. Според този общ Промисъл всеки човек има свое местоназначение да функционира като един орган, като една клетка, на дадено место и при дадени условия. Докато ти се намираш на определеното место в своя организъм, ти си сигурен. Излезеш ли вън от своя организъм, и свободата ти се ограничава. Пръстът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм, кракът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм. Само по себе си човек е уд на един по-голям организъм. И Писанието казва: “Всички ние сме удове на един общ организъм”. Следователно, никой не живее само за себе си. Голямата погрешка в света се дължи на това, че ние мислим и желаем всеки да осигури своя живот.
Вие трябва да дойдете до заключението, че Господ никога не е престанал да мисли за вас. И ще дойде ред за всеки едного поотделно. Това е специфичната Му мисъл. В Неговата мисъл всички са предвидени. Ти трябва да разчиташ на общия Промисъл на Божественото. Там, дето всичко е предвидено. Ако е до частния Промисъл, там вече въпросът е друг. Един вол не може да третира стиха, дето се говори за Божия промисъл. Но в общия промисъл и волът е предвиден. В специфичния промисъл, друг е въпросът. Представете си сега всички мислят, че са независими в света. Те мислят, че каквото искат могат да направят. Това е едно заблуждение, че човек е независим. Могат да мислят каквото искат, но не е така. Ако (на) актьора му кажат, че ще играе една роля, може ли да играе каквото той си иска. Той може да играе само такава роля каквато е предвидена в пиесата. Каквато авторът е съставил. Но не каквато публиката иска. Той никога не играе ролята каквато той иска, но играе каквото му свирят.
И в света съществува един общ промисъл. Дойде един човек, иска от тебе една услуга. Господ работи чрез него, услужи му. Може да се случи този същия човек да помогне на другите хора. Той казва: Този човек ми помогна и аз ще му помогна. Той ми направи една услуга, и аз ще направя друга услуга. Той постъпи по човешки и аз ще постъпя по човешки. Ако ти в даден случай направиш една услуга, това е онзи Божествен импулс, който действува в тебе. Няма да се мине дълго време, ще видиш добрите последствия от твоята постъпка. Ако ти постъпиш по Божествено, и с тебе ще се случи това, което ти си направил. Ако не постъпиш по Божествено, ще носиш последствията.
Божият Промисъл има предвид всички души. щом има живи хора в света, при каквито мъчнотии да изпадате, все ще се намери човек да ви помогне. Трябва ли тогава да се страхувате от живота? Всеки човек е готов за услуга на Божественото. Не само човек, но и животните са в услуга на Божественото.
Двама приятели често си говорили за Божия промисъл, за вярата на човека, но били на две различни мнения: единият вярвал в Бога, в Божествения Промисъл, а другият отричал тези неща. Те живели в един град в Америка някъде. По едно време единият от тях, атеистът, заминал за Ню Йорк, а другият останал в същия град. Като се видял сам, между непознати хора, без работа, той се притеснил и заболял. Дошло му на ум да се обърне към приятеля си за помощ, затова му написал писмо със следното съдържание: Ти казваш, че Бог помага, че съществува Божествен Промисъл. Ето аз се намирам в крайна нужда; кажи ми сега, как и къде да се обърна, да намеря Бога, да разбера Неговия Промисъл. Другият му отговорил: Още докато получиш моето писмо, работите ще се наредят, но ако не излезе така, веднага ми пиши, аз ще ти изпратя известна сума, която съм спестил. Минали се две – три седмици, той не получил отговор от приятеля си. Докато си мислел, какво ли е станало с него, той получил писмо от Ню Йорк от приятеля си, в което пишел: Както каза, така излезе. Получих известна сума, с която посрещнах всичките си задължения. От тия пари ми останаха и за път. Сега бъди свободен, не мисли повече за мене.
Ще дойде ден, когато хората ще се разбират, без да си говорят. Тогава те ще познаят и разберат Божия Промисъл. И днес, обаче, не се иска много, за да види човек, как Бог работи в света. Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват, и помощта веднага ще дойде.
Когато човек се намира в една велика нужда, човек само да я проектира и тя ще се изпълни. Не се изпълняват неща, които са непотребни за нас. Но ще ти дадат половин лев. Ще ти дадат една топла пита, ако поискаш. Една чаша вода ще ти дадат. Каквото кажеш, непременно ще дойде. Мога да ви дам разни теории, но теориите нищо не обясняват. Как ще обясните разказа за Христа: Той с 5 хляба можал да нахрани 5000 души. Той като разчупвал хляба, този хляб се увеличавал. И се нахранили 5000 души и събрали 12 коша с трохи. Откъде дойде това? Съществува един Промисъл в природата. Съществува едно изобилие в природата и то се дава само при известни условия. Това Христос го направи, за да покаже на хората в сегашните времена, да дойдат до заключението, че има известен Промисъл.
В света има един промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем оставено е благо за нас. При животните, при дърветата, при изворите, дето и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем.
Съвременните хора се намират на тясно. Признават Божия Промисъл, или не, те Го опитват на гърба си. Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се иска от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума, истинското чувство – успокояване на сърцето, а истинските дела – успокояване на целия организъм. Дойде ли до тия положения в себе си, човек ще чуе Божия глас, както пророк Илия го чу в пустинята, дето прекара 40 дена в пост и молитва. Илия чу тихия Божи глас, който му казваше: Пътят, по който действаш, не е прав. Светът може да се оправи с любов, а не с насилие. Светът може да се оправи само чрез любовта, чрез мъдростта и чрез истината, поставени като основа на живота. Това означават думите “Аз рекох: Богове сте.”
Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли и да чувствува като Него. Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: Бог има отношение към тоя човек. Следователно, аз съм длъжен да го приема. – Съществува ли Бог в света? – Съществува. – Има ли Промисъл? – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл, няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, те и предава нещо. Котката е хитра, умна, а мишката е глупава. Тя възприема нещо от котката.
Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл. Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка. Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото й. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя, дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент, мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая, Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: Защо Бог не оправи света? – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах, как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Станете добри, разумни деца, да дадете плодове.
В най-лошите работи, които ви се случили, вижте Божествения промисъл. Намерете нещо добро в онова, което ви се случва. Обиди ви някой, зарадвайте се, че вие не сте на неговото място, че вие не сте който казвате това. Трябва да има потърпевши. Кое е по-хубаво, ти ли да претърпяваш това страдание, или той да ти каже една обидна дума? Като те обиди, ти се зарадвай, че те е избавил Господ от това зло, че ти си само един потърпевш.
Когато у тебе има всичката добра воля, но хората не искат да живеят с тебе добре, остави ги спокойни, свободни, не се безпокой. Остави това на Божествения Промисъл. Бог да уреди работите. Тази работа не принадлежи на тебе. Ако хората в една държава не живеят добре, това не зависи от тебе. Остави това на Бога. Ти ще кажеш: “Аз ще се помоля.” Ти ще се помолиш, но остави на Бога да оправи тази работа. Всеки може да оправи работите в себе си с помощта на Бога. Ако държите този закон, много по-малко страдания ще имате, отколкото сега имате. А пък ако не боравите с този закон, ще имате едно изпитание и непременно ще дойдете до същото място, до същия закон.
Та онзи Божественият промисъл в света е предвидил, че има неща, които не са уредени. Мислите ли, че онова във вас, което не е уредено, и за другите е неуредено?
Да допуснем, че вие вземате в едно шише хиляди песъчинки. Като ги турите тия пясъчни зрънца, ще вземат известно положение. При всяко помръдване на шишето всяка песъчинка ще измени своето място. Представете си сега, че един учен човек е изчислил тия хиляди пясъчни зрънца, ученият човек изчислил всяко зрънце къде се намира, но при дадени условия той знае местата. Шишето не трябва да се бута, но вие, без да знаете, дойдете, че бутнете шишето. Питам, този ученият човек, като дойде, който изчислява, че знае вече, в първия случай знае зрънцата на кое място са, вие, след като сте бутали шишето, пак го турите на същото място, дойде той, ще забележи, че зрънцата не са на същото място. Шишето е на същото място, но зрънцата не са. По това ще направи заключение, че някой бутал шишето. Питам сега: как ще наместите тия зрънца?
Сега аз не искам да ви обезсърчавам, но ви казвам, трябва да знаете. Имате един грандиозен план в света. Това са същества безброй по всичките слънца и на земята, за всички тия същества Господ е промислил. Знаете ли какво нещо е Божията Промисъл? Промислил за най-малките животинки. Каква разумност има в Бога да разбира тяхните нужди и да им отговаря. Когато умират хората, взема предвид тяхната смърт и като се раждат има предвид. Всичко взема предвид и урежда и координира в едно. За вас животът може да бъде несносен, но този, несносният живот всякога се туря в един път, че и тебе да ползува, и окръжаващите да се ползуват.
Има един велик план в света. Ако вие вникнете какъв е Великият Промисъл, не само за вас. Вие понякой път се обезсърчавате, че сте нищо в света. Чудна работа. Аз гледам учени хора, свършили, обезсърчават се, не им се живее. Един щурец излязъл из дупката, пее. Излязъл на слънце и се грее. Човекът е едно Божество пред щуреца и той е недоволен от себе си, а пък щурецът, който след милиони години ще дойде до положението на човека, е доволен.
Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи, за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат.
Сега за изяснение на Божествения Промисъл, Който е необходим за вас, ще приведа един разказ, който можете да вземете за предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са алегорични. Някои отнасят този разказ към времето на Соломон но според мене тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Разправят, че някога съществувал един учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: той ги събирал всяка година на събор, където ги учил, наставлявал и в края на краищата започвал своята реч с думите: "Никой не може да развали онова, което Господ е направил." В един от съборите присъствали два големи орела, наречени "рока". Един от тях казал: Аз мога да разваля онова, което Господ е направил. Царят казал: Много добре, докажи това фактически – разпуснал събора. В същата година дъщерята на друг цар се омъжила пак за царски син. Когато се връщали от храма венчани, радвайки се един на друг, един от орлите се спуснал към тях, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я поставил в гнездото си на едно голямо дърво. Останал сам без другарка, младоженецът се отчаял и тръгнал да пътува. Той се качил на един кораб. След няколкомесечно пътуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Той започнал да се оплаква на Господа: Не стига ли ми, Боже, нещастието, че загубих невестата си, ами трябваше да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула да плаче човек; тя слязла и като видяла, че е нейният възлюбен, скрила го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дошли двата орела, вдигнали гнездото с невестата и го занесли на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: Никой не може да развали онова, което Бог е направил. Тогава орелът се обадил пак: Аз развалих едно дело на Господа – Докажи това, рекъл царят. Орелът разправил историята за сватбата. Царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Какво било учудването на орела, когато с нея заедно излязъл и младоженецът. Като видял, че не могъл да развали онова, което Господ направил, орелът се пръснал от яд. Под орела трябва да се разбира човешкият ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата, нещата си остават тъй, както Бог ги е наредил. И тогава ние като горделивия орел оставаме излъгани.
Мнозина питат, защо идат изпитанията. Изпитанията са необходими, за да познае човек Божията Любов, за да разбере, че не е сам в света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Един млад човек останал без работа и цели три деня не ял нищо. През това време той усилено се молил да намери някаква работа, да си купи хляб. Силно уморен от трудностите в живота си, той задрямал на улицата. Като се събудил, видял един хляб до главата си. Кой донесъл хляба, не видял, но веднага го разчупил, изял го и задоволил глада си. Така, именно, той разбрал, че има Промисъл в света. Този Промисъл се изявява по много прост, но красив начин. Красивите и велики неща са невидими. Истинската красота седи главно в съдържанието на нещата, а не в тяхната външна форма. Съдържанието на нещата задоволява хората. Добре е и външната форма да бъде красива, но по-добре е когато съдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човека? Това е Проявеният Бог, Който влиза във всички живи същества и чрез тях помага. Щом получи успокоение, утешение, човек трябва да благодари.
Един селянин пътувал два-три деня, но свършил хляба си, вследствие на което нямал сила да върви, едва дигал краката си. По пътя той срещнал един човек, помолил го за парче хляб, но пътникът се извинил, че нямал нищо в торбата си. По-нататък видял един овчар. Помолил и него да му даде парче хляб, но се указало, че той го изял вече, готвел се да слиза в селото си. Уморен и измъчен от глада, селянинът видял край пътя една круша. Бързо се отправил към нея, но не намерил нито един плод. Отчаян от положението си, той седнал под крушата да си почине. В това време от крушата паднало нещо. Като погледнал на земята, пътникът видял, как три круши, една след друга, паднали до него. Той взел крушите и благодарил на Бога, че в този момент се погрижил за него. Крушите се задържали на дървото до този момент за него. Трите круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе и със себе си и на небето. Няма човек в света, който в най-трудните моменти на живота си да не е получил поне три круши от някого. Благодарете за трите круши, които са ви дали възможност да познавате Божията Любов, да видите, че Божия Промисъл работи в света.Трите круши, това са трите велики добродетели, които всякога трябва да носите в душата си.
В света има един промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем оставено е благо за нас. При животните, при дърветата, при изворите, дето и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем.
Вие искате хората да ви направят щастливи. Невъзможно е човек да ви направи щастлив. Аз бих желал да ви направи един човек щастлив. Какви са признаците на щастливия човек? Щастливият човек е непоколебим в своята любов; щастливият човек е непоколебим в своята обич. Щастливият човек е непоколебим в своята мисъл. Щастливият човек, е непоколебим в своите чувства. Щастливият човек е непоколебим в своите постъпки. Той си има една основна черта, която никога не се мени, каквото и да му се случи. Разправят за един зидар-майстор. Като разправял на слугите как да вдигат камъни, те изтървали камъка и му захванали пръстите, откъснал му камъкът първата фаланга от малкия пръст. Той казва: Благодаря, Господи. Защо благодари? Благодаря, че откъсна само първата фаланга, че не ми откъсна целия пръст. Ти в малките страдания виждай Божия Промисъл.
Когато човек попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби в себе си и се свърже с великия Божи Промисъл. Направи ли това ,той ще разбере, че зад всяко явление в живота и в природата се крие някаква разумна причина, която регулира нещата. Колкото да са противоречиви известни явления, ако резултатът им е възходящ, това показва, че те са допуснати като уроци за човека. От тези уроци той се подига. Те представят известно посвещение, през което човек неизбежно трябва да мине. Какво ще кажете за войните? Ако резултатът на войните е възходящ, те са допуснати с някаква разумна цел. Човек трябва да се учи от всичко. Дали нещата стават вън или вътре в човека, той трябва да вади от всичко поука.
Съществува Промисъл в света. Ще ви дойде помощ оттам, отдето не очаквате. Вярвайте в Божествения Промисъл. Той иде по такъв начин, че вие сами ще се чудите, как е станало това. Никой не може да предвиди начина, по който иде помощта. През време на международната война в Съединените щати случило се, една част от участвуващите войници във войната, останали 3 — 4 деня без хляб. Наложило им се да гладуват. Те дошли до такова отчаяние, че помислили да напуснат фронта. В това време, един американец решил да изпрати на войниците на бойното поле две – три коли хляб. В момента на най-голямото отчаяние на войниците, хлябът дошъл. Ето как работи Божественият Промисъл! Докато войниците били в отчаяние, в ума на този американец дошла идеята да им достави хляб. Знайте, че когато сте в най-голяма мъчнотия и затруднение, природата е предвидила вашите нужди. Тя ще ви помогне, но не по начин, както вие мислите. Тя е начертала свой план, по който да ви помогне.
Казвам: Божественият промисъл се проявява в крайни резултати. Когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всички надежди. Щом човек изгуби всички човешки условия, на които е привикнал да разчита, тогава се проявява Божественото като спасител на човека, да му покаже, че има един Божествен промисъл в света, който взима пред вид всички наши изпитания на земята. Онова, което има да стане, всичко е предвидено, ти не можеш да се избавиш от него. Аз, който предвиждам всичко, нито веднъж не съм могъл да се избавя от това, което ми дохожда. Защото ако се избавя от едно зло, ще ми дойде второ, по-голямо зло. Следователно, приемайте злините, които ви идат. Аз зная, че ако приема едно зло разумно, след него иде някакво добро. Следователно, всяко страдание в света е предвестник на някакво добро, което иде. Това е закон.
Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл. Каквото преживеете, всичко е за добро. От страданията и изпитанията вие трябва да се учите, да станете силни.
Когато Бог те обрязва с ножчето си, няма да роптаеш. Във всичко, което става в живота, ти ще виждаш добрата страна. Разумната ръка на Бога работи във всички прояви на живота. Божият Промисъл работи навсякъде. Не мисли, че Отец, Който те обрязва, ти причинява зло. Закон е: "Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне на добро".
И тъй, пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно богатство. Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великия Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. Ако искате да прогресирате тази година, никога не роптайте. Като казвам да не роптаете, не говоря за шума, който се вдига около вас, но да не възприемате този шум в себе си. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно.
Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде. Разумните същества го познават, те взимат мерки за него и го пазят. За такива хора именно, Псалмопевецът казва: "Те ще бъдат под крилата на Бога". Това наричаме ние "Божи Промисъл".
Тръгват двама души, срещат се по пътя. Един човек с много хубав кон, среща друг добър човек, той язди магаре. Вървят и двамата, и приказват, единият на магарето, другият на коня. Единият от новите, не вярва, че има промисъл, човек сам трябва да си уреди работите -така мисли. Другият поддържа, че Бог е, който урежда живота. Спират се вечерта да си почиват и през нощта вълците изяждат магарето на онзи, който мисли, че Бог урежда работите. Онзи, който мисли, че човек си урежда работите, качва се на коня и отива, другият остава да върви пеш. Като отива, онзи с коня, градът, където отивал бил в обсадно положение и там го убиват. Другият не могъл да пристигне навреме, закъснял, понеже вълците му изяли магарето, но пък спасил живота си, останал жив. Ако вълците не бяха изяли магарето и той щеше да бъде убит. Но той пристига след няколко дена в този град, следователно, остава живота му.
Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен Промисъл, на който човек трябва да разчита. Има един Божествен Промисъл, той още в началото ти казва: “Не тръгвай” или “Тръгни.”
Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща. Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия.
Какво се иска от сегашния човек? – Гъвкав ум и гъвкаво сърце. Само така той може да се справи с ударите, които съдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умът и сърцето ти не са сгъваеми, нищо не можеш да направиш със своите мисли и чувства. На всяка стъпка ще се ограничаваш и, вместо да продължиш живота си, ще го скъсиш. Често съдбата нанася тежки удари на човека, с цел да го изпита. Тя иска да го застави да мисли, да развие ума си. Колкото по – огъваем е умът му, толкова по – лесно решава той задачите си, по – лесно отбива ударите, които идат отвън. Един войник, участвувал във войната, ми показваше своя шинел, прошарен от куршуми. Той го пази за спомен. Куршумите свирели около него, надупчили шинела му, но него не засегнали. Тогава му говорих за Божия Промисъл. Той приемаше думите ми с вяра, от което виждах, че умът му е гъвкав. Куршумите не вървят по права линия, но, въпреки това, умът му се огъвал и не дал възможност да засегнат тялото му. И Божият Промисъл е действувал тук, но и неговият огъваем ум не е бездействувал.
Искам да остане във вас мисълта, че в най-трудните положения, в които се намирате, при най-големите страдания, тогава Божиите Ръце са близо! Не бойте се! Вас ви е страх, да не би да паднете. Тогаз Господ е най-близо! Кога Бог е най-близо? – Когато дойдат най-големите страдания, да имате светлина, за да Го видите. Пък ако нямате светлина, не може да се ползувате. Та светлина трябва да имате, ако нямате – тогава търпение, не може да Го видите. Ако имате търпение, може да Го видите – да видите Божия промисъл, оная Любов, оная грижа, която Той има за вас.
"Но и космите на главата ви всичките са изброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри." 110)
Като наблюдаваме живота на Христос, ние виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: "Не бойте се, вашият живот е осигурен", – привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а взел пет? Тук има един закон и всеки, който се намира в закона на числото пет, той не пада без волята на Отца.
Тук имате цифрата пет – пет врабчета, пет чувства, пет пръста. Числото пет е емблема, която символизира човека на земята. Това число представлява умният, мъдрият човек. Казва се, че този мъдър човек не пада дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на земята. Щом падне едно врабче, ще почнат да падат и космите от главата ви, което ще рече: вашият живот ще почне да се разрушава.
Има нещо велико в света, когато човек съзнае. Но то е докато се открие на човека. Докато се открие Великият Божествен Промисъл. Дето казва: Нито един косъм от главата ви не може да падне без Волята Божия. Докато дойдеш да разбереш не един, може би всичките да опадат.
Та всичките ония пророци, които са пращани на Земята, защо са дошли? Защо е дошъл Христос, защо дойдоха пророците преди него, защо идат на Земята великите хора, защо идат музикантите, поетите, философите? Мислите ли, че то е произволно? То е план. Тия хора идат да ни забавляват. Има един Промисъл: в туй училище, в което сте, да нямате живот несносен, но [да] имате всички външни удобства. Всичките дървета, които раждат плодовете, реките, които текат, ветровете, които духат, всичките носят блага за човека. Седим и търсим благата извън Земята. Някога като умрем, ще идем в оня свят. Считайте, че тук е раят.
Иеова-ире! Бог ще промисли. И в какво седи Божественият промисъл? Бог е предвидил, че по-малко трябва и не иска да ви обремени. Той ви е дал малко нещо, от което имате нужда, от което ние се нуждаем. Ти се нуждаеш през деня само от една малка хубава мисъл; ти се нуждаеш от едно малко хубаво желание и от една малка хубава постъпка нещо микроскопическо, [което] никой не знае. От три неща се нуждаеш ти: от една малка хубава мисъл, чувство и постъпка. Като дойде в умствения свят, тя ще извърши всичко за тебе и това ще уреди всичко в сърцето ти, и това ще уреди всичко на физическото поле.
И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви, и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човек, който се нуждае от нещо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дерзай, дъще! Дерзай, братко! Дерзай, сестро! От вас не се изисква да помагате на хората с пари или да ги храните. Това са последни неща. От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само две думи: Дерзай, братко! Няма защо да му говорите, че Господ ще промисли за него. В думите “дерзай, братко” се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях. Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра. Христос вярваше в Божия Промисъл и в силата на този принцип. Той нахрани няколкохиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в този принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи. Отиваш в едно бедно семейство и в джоба си носиш един малък хляб. Разчупваш хляба и всички присъствуващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба. Това значи благословен от Бога хляб!
И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони. Отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.
Щом ти си готов да живееш по Бога, всеки ти изпраща своите велики мисли. Тогава и те са готови да ти помагат, да ти изпратят своето съдействие. Ако минеш по този път, ти ще видиш великите чудеса на живота. Ти ще минеш по техния път, но като излезеш накрая на живота, тогава ще познаеш, че в света има ред, има една разумност, има Божий промисъл, има Божия любов, мъдрост, истина, в която всички хора са еднакви. Тогава ще погледнеш към света, към хората, които всички ще ти станат мили. Ти ще погледнеш на тях като на свои братя и ще им желаеш доброто.
